Седмицата: От юмрука до шамара – каква е разликата

Докато се чака пак юмрукът му – преди с директно врязване в протест, сега по кръговото около протеста – взе да се разбира, че все още президентът Румен Радев взе да си отваря юмрука. Да, да го отваря във вид на шамарена фабрика. И възниква проблемът кое е по-добро (или пък кое е по-лошо): юмрук или шамар – шамар или юмрук. Който проблем примерно може да се реши с битка. Не, не от юмрука на Кубрат Пулев, че той в момента „изяде шамарите“. С така известните ТикТок битки да се реши, дето поне „двама потребители с определено количество последователи правят лайф чат, в който излъчват на живо, а потребителите на социалната мрежа ги гледат, някои от тях им пращат и подаръци, които са със стойността на реални пари“.

През изминалата седмица проблемът юмрук или шамар го постави съвсем ребром – с бой в ребрата на прясно изнеслата се в оставка изпълнителна власт, чрез 2в1 и юмруци, и шамари - лидерът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев: „Крайно време е ние да имаме много по-твърди действия. До тук беше с приказките. Тези хора разбират само от едно - шамари и юмруци, за да бъде този модел унищожен. Затова сме ние там, за да може тези, които 15 години са пленили тази държава, да бъдат изметени. Да дойдат тези новите, независимо дали са Gen Z-ита“, заяви той, ама май не в ТикТок.

И сега на ход е AI(ИИ) да ни каже спешно в Гугъл каква е разликата между „юмрук“ и „шамар“. Ми тънка е разликата, все е бой, но според кой по-консервативно или по-либерално го предпочита. Ето и „дебелите“ подробности. „Разликата е в инструмента/техниката: юмрукът е стисната ръка, използвана за удар (сила), докато шамарът е отворена длан, използвана за пляскане (звук/по-малко силен удар), като юмрукът е по-сурова и мощна атака, а шамарът е по-често свързан с обида/наказание/унижение“.

Юмрук е: „Стисната ръка, кокалчетата удрят. Цел: Нанасяне на щети, нокаут, сила. Усещане/Звук: Силен, дълбок удар, болка“.

Шамарът е: „Отворена длан, която удря по лицето или друга част. Цел: Удар, унижение, наказание, привличане на внимание. Усещане/Звук: Пляскащ звук, парене, обида (по-силно емоционално въздействие)“.

Ключова разлика: „Юмрукът е инструмент за нанасяне на сила (удар), докато шамарът е действие с отворена ръка (пляскане), което често носи повече емоционален и социален заряд, отколкото чиста физическа сила“.

Е, на кого не му е ясно защо юмруците са миналото, а шамарите са бъдещето с тоя емоционално-социален заряд по площадите – първо по жълтите павета в София, после веднага и по павета в други градове. Цел: Неясна. Усещане: Площадният шамар постигна своето - оставката на правителството. Но „Гражданската енергия ще остане без политическо представителство - ще бъде яхната и употребена. Улицата сваля, но не качва власт“, според моментната политология.

И какъв е вече баш проблемът: Кой ще отговаря сега за бъдещето, когато вече всички са уплашени, включително и раздалите големия площаден шамар. А най-вече този с юмрука.

Ето и още по въпроса от същата моментна и политпартийна, и „безпартийна“ политология. „Ние (уж лидиращите протеста) не носим отговорност, че гражданите поискаха свалянето на правителството“. А „Радев се чуди кога да скочи на терена. Хем му се иска, хем го е страх“. И „Ако Румен Радев не се включи сега в предсрочните избори, той приключва“, „Ако го направи, след като подреди служебен кабинет - свалям си едното, президентското сако, слагам другото на партиен лидер, това е злоупотреба със служебно положение“.