Седмицата: Премиерът ще е… от Атлантида
Странна работа! Съвсем скоро ще влезем в петата година, откакто държавата ни – със сигурност поне държавността, „служебно“ все се праща в г*за на географията – със сигурност на задника й. А изведнъж именно географията влезе да помага на политиката. Не съвсем, но поне някак си на принципа на викането на неволята, я канят да присъства. Може и без да е подписала каква и да е декларация за какъвто и да е санитарен или друг кордон. Че то, в тия времена на постоянно войнстваща партийност у нас, някак си изглежда, че, така да се каже, и военен кордон – със сигурност поне „милиционерски“, като едното нищо се трапосва в политпартийността. Като тогава на никого няма да му е хич санитарно – много мръсно ще е най-малкото откъм санитарията на обществената чистота.
Как така тъкмо географията взе че се промъкна през кордона през изминалата седмица. Може би на ошмулените криле на вестта, че започват все пак преговори за съставяне на редовна изпълнителна власт, даже вече „технически“ били тръгнали: „Преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ и ДБ вече са започнали, като в петък са били първите разговори.
Това дойде по депутатски от ДБ – едната половинка на ПП-ДБ, все пак. А вече явно, и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията му „е поканила на преговори за правителство ДБ, ИТН и БСП".
Това „лидиране“ пък подсети за нещо ДБ, които за разлика от ПП, се навиха да седнат на преговори без предварително – така да се каже правостоящо, да се подписва т.нар. санитарна декларация срещу една от политсилите в парламента, в случая 4-ата от общо 8-те. Подсети ги, че също предварително трябва да „предупредят“ нещо. Онуй нещо, че не – именно Бойко не може да е премиер. А трябва да е някой „взаимноприемлив“.
Малкото останали в наличната ни до повръщане замърсена „обществена чистота“, които все още следят тук-там как върви разриването на политпартийния обор, стискайки си носа, че им смърди – са се запитали: Ама туй „взаимноприемлив“ същото ли е като „равноотдалечен“ премиер?
Ами изглежда точно толкова политически миризливо, но ей на, тъкмо тук се намесва географията – нещо като обезмаслител срещу мръсотията, но най-вече като ароматизатор връз мръсната смрад. Един вид пак ще си вони това уж сядане на преговори под условия, което не просто извива ръце, а направо чупи всякакви политически кокали, пардон – лостове. Но първо лекинко ще замирише я на люляк, я на роза, я на лимон, даже на свежест от цял океан. После всичко ще се удави тъкмо в океана на политпартийния боклук. Все пак димката на ароматизатора е подхвърлена тъкмо географски.
Пейзажът на преговорите според ДБ изглежда така: за да има редовно правителство - да, премиерът му трябва да е „равноотдалечен“, но се имало предвид „географски равноотдалечен“.
Е, то и географията „гърците са я измислили“ чрез своя древногръцки приближен човек Ератостен. Но едва ли си е мислел, че тази иначе просто подредена, за да служи на човека наука, ще я набутат не просто в геополитиката, а и в най-боклучава политпартийност.
Да, още от зародиша си географията е служела да се определят разни разделителни линии, примерно отбранителни – къде точно са най-подходящите места да се градят крепости. Но чак пък да служи за копаене на напълно „ла**яни“ междупартийни трапове си е директно набутване именно там – в дирника (ни) на географията (ни).
Но пък кво – що пък да не стъпим на тази идея и да спрегнем от къде можем да си намерим, да си „впрегнем“ нов „взаимноприемлив“ министър-председател. Според политпартийната „нагъ*ена география в момента, разбира се.
Сметката е проста – чрез аритметика не в депутати, а в километри. Най-далечните две географски точки за пресмятане на търсената равноотдалеченост са Банкя (BG) и Ванкувър (CA). Стъпвайки на местожителството на евентуалния кандидат отново за премиер Бойко Борисов и на доскорошното местожителство на „линейно-трапово“ най-отявления му политически гробокопач, пардон – само чегъртач, Кирил Петков - също премиер за кратко.
И така: разстоянието между българския Банкя и канадския Ванкувър е около 9300 км. По мислена права линия, разбира се, но у нас тя партийността така я кара – направо през просото без много да му мисли. Значи, за да бъде евентуалният ни нов редовен премиер „равноотдалечен географски“ – „взаимноприемлив“, трябва да се намира по средата - на около 4650 км и от Ванкувър, и от Банкя по същата тая мислено-(не)мислена права линия.
И къде се пада тая географска точка? Ми някъде около средата на Атлантическия океан, като по водещата ни мислена линия там никаква суша, територия (чия да е) – няма. Освен ако баш там не е била легендарната Атлантида – митично катастрофирала земя. Що не, след като на нашата територия – т.нар. държава, вече 4 години изпълнителна власт под формата на поне нещо като редовно правителство, е пълен мит. А и „от никъде взорът надежда не види“ нашенските (не)колумбовци да могат да извикат животоспасяващото „Земя, земя!“. Давят се катастрофално минимум по два пъти годишно в собствения си океан, с размерите на партиен леген.
А и то и Америка, и колелото, че и топлата вода, отдавна са открити. Дори и на как се прави демокрация, в това число коалиционно правителство, няма какво да му се открива. Но пък явно и очевадно „(не)коалирането“ у нас ползва някакъв друг учебник. Примерно едно дуетно рап парче като свой буквар за политически неграмотни. В което и един сегашен лидер на потенциален в момента коалиционен партньор пее: „Ляв, десен - гледай как се прави джан-джун - гледай как се прави“, както и „За тебе ставам звяр одма, хапя като кобра и на себе си не мога да помогна“.
