Седмицата: Танго за кретени – един задник напред срещу два назад
Има-няма малко повече от месец до поредния „вход за депутати“ в насипно състояние. До парламентарните, разбира се предсрочни избори на 27 октомври т.г. Ама как да ги наречеш „избори“, като вече избиратели не останаха – само „избраници“, дето скачат от парламент в парламент като едно общо хоро.
Де да беше хорце обаче, та да са хванати поне за малко за ръчица. Танцувално е положението, след като преди четири години гледахме пародия на „Тя танцува само едно лято“. После жълтопаветните танцьори на (от) „кол и въже“ – цялата целокупна политпартийност, подплатена и с „държавническо“ участие, се изнесе от жълтите павета към парламента заедно с паветата (на моменти и буквално). Въоръжени и с всякакъв цвят „линии“ – разломи, та да имат с какво да се замерят един друг. Разбира се, същата паветна история повече от очаквано и все повече удари и удря на камък – прасна се и не спира да се блъска в известната като народна мъдрост истина „с твоите павета, по твоята глава“, пардон – камъни.
И понеже де да беше, ама не е хоро, след потропването по жълтия паваж, след валсуването с бесни сили до пълен вседържавен припадък от избори на избори, в момента сме на някакво си танго. Уж по-кротко, ама пък много по-сексуално го раздават танцьорите. В смисъл, дебнат се един друг, кой на кого да подложи крак, та да му лъсне задникът. Ще имаме и съвпадение, но не и новина съвсем скоро – следизборна. Точно две седмици след нередовното гласуване в неделята на 27 октомври – в понеделник на 11 ноември е Световният ден на тангото. Ние ще го почетем почти сигурно – абе, направо сигурно – отново по гол следизборен г*з. Понеже тангото е „сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията“. Пък нашите политпартийни импровизатори си знаят само една-едничка стъпка: „за няколко свои задника повече в парламента“. Което напоследък обаче приключва с все повече партийно разнолики дирници, успели да прескочат като зомбита парламентарната преграда, единствено за да се гризат един друг.
Всъщност този път тангото освен като движение на части от тялото е съвсем вероятно да е сбъркано и като посока. Танго наобратно е! Вместо две стъпки напред – една назад, изпълнява се наопаки. Вика му се „танго за идиоти“. А у нас е все по-известно като „танго за пълни кретени“, след като го изпълняват вече четвърта година по формулата „един задник напред срещу два задника назад“.
Ето само няколко дребни примера за потвърждаване на напълно сга(ъ)зеното положение от изминалата седмица – тази на обявяването на листите с кандидати за новия, така да се каже, парламент. В момента върви някаква врътка-танго с единствената цел вече само проформа наричаният гласоподавател не да мисли, а ей сега само за малко да си помисли, че някой му танцува (представи си) по неговата свирка. Че вече поне лекинко може да разчита, че в парламента няма да са само обичайно заподозрените все едни и същи дирници. Новият лозунг, изваден за парлама естествено от изотзад (откъде другаде) е „Крачка назад!“. Той е за да се пропуснат напред нещо като нови задници, които да служат съвсем сигурно на старите. Ама да изглеждат някак си „по-гъзарски“, не толкова изтъркани от все задни мисли . Пък старите, които (боже, боже!) вече няма да са в парламента, да си настанят гъзарията на по-стабилна основа, откъдето да си се самообслужват ефективно, яхайки „новото“ положение.
Та ето ги дребните уж примери, олицетворение на цялостното ново яхане на изборната машина(ция).
Всъщност, новата назадничавост я откри още след предишните нередовни избори, преди няколко месеца, де, лично един от вождовете на „промяната“ – Христо Иванов. Подавайки си оставката и от лидерството на ДаБг, и от депутатстването. Крачката назад с цели два задника веднага беше заподозряна с цел заемането на по-стабилен за задните му части пост: Я еврокомисар, а още неотречената от него възможност за нещо „гъзарско“ в правосъдната система.
Голямата изненада обаче дойде от вечното уж ляво острие острие, но въоръжена и с всякакви други инструменти Мая Манолова. Която светкавично „се изправи“ и си набута файтонната партия със същото име в новата „обединена левица“, дето нищо ново, освен десетилетно стари задни части не се забелязва. Като за капак на вентилаторното си въртене на всички под опашката само и само да е в парламента, МаяМа „направи крачка назад и няма да играе за 51-ото Народно събрание“. „Трябва да покажем, че сме в тази коалиция не за да се уредим с депутатски столове, а за каузата на лявото. Уязвимите български граждани, обикновените хора, работещите хора, хората с увреждания имат нужда от силно ляво представителство, което да ги представлява и защитава“, е версията отпред на Мая. За отзад я подозират, че пак иска да седне в омбудсманското кресло, което сама опразни от собствената си седалищна част. Но сега вече омбудсманът е в „оня списък“, от който се тегли за ушите бъдещ служебен премиер.
Крачка назад за пренареждане на собственото си танго прави и за малко не станалата кметица на София Ваня Григорова, която обаче така си обърка „назадничавостта“ с уж „напредничавостта“, че се наложи да е дружка на Мая Манолова на предишните избори – съвсем изначално „из***дяна кауза, както се и оказа от „лявото обединение“ на двенките. Сега Ванюша – по-известна като „катюшата на трудещите се“ върна в окопа да се готви за канонада изотзад на по-следващите избори. Да копае белким намери „изразител на интересите на работещите хора“, докато самата тя работи на общинарска заплата.
Истинска крачка назад, само назад поне за момента, обаче прави Настимир Ананиев от ракетата-носител „Волт“ за регистрация на ПП в миналото на избори. Той направи крачка назад, ама от тези дето се става „на кълбета“ надолу по стълбите – изхвърлен е. Но пък не се дава – един вид отстъпил е да не е в листите на ПП-тата, само за да се засили. Но по-образно описано нещата са други – те го гонят през вратата, той иска ли иска да се върне през прозореца. Ма то прозорци в „бункера на Промяната“ и за тях няма, камо ли за Настимир, зазидани са от собствената им (не)промяна.
Най-напредничав в назадничеството обаче пак е Слави. Шоуто му продължава от една страна по същия начин – той ще е водач на листата в най-лидерския избирателен район – 25-и Софийски, като после лидерът на ИТН ще се оттегли като (не)депутат на (да)дивана си. От друга страна обаче има новост с това му крачене на политика Трифонов. Според подчинените му съпартийци, сценарият този път бил „да се вижда все повече от него“ – от самия Слави Трифонов, не от самия диван. И сега избирателят взе да се пита, даже и из социалните мрежи, не само пред телевизора, какво означава тази повече видимост. Дали пък не примерно стрийптиз, кво ли? И дали ще се излъчва все пак като предизборна агитация тип „пет за четири“, а не само по платения канал „Седем-осми“. Е, не е нужно чак пък такава жертва и от страна на партийния лидер на ИТН, и от останалия все още „такъв народ“, при положение, че просто да влезеш в парламента при това (не)гласуване, вече и някакви си 100 000 гласа могат да стигнат.
Стига да останат някои да си мръднат все пак задниците, за да „им гласуват“ на все по-мощното кретенско танго само от политически дирници.
