Седмицата: Виновни няма, действайте! И какви са ползите от коронавируса
Трябваше да дойде епидемията, за да лъснат дефектите на здравеопазването ни
Този път изглежда не ни се налага да се забием в направо вечната ни стена „Пари няма, действайте!“. Коронавирусното време, в допълнение с предизборното такова, взе че ни сдоби с по-развързан бюджет от всякога. Но пък вече е съвсем категорично, че съвсем ще се уповем на другата си национална „традиция“: Виновни няма, действайте!
Ясно беше, че ще се стигне дотук. Още през пролетта беше ясно, когато, докато се биехме в гърдите как най-добре сме се справяли със съвсем новата зараза, си постлахме сегашното положение. Да се радваме, че сме в средата на държавите от ЕС по новозаразяващи се, и че все още не сме на първо място по починали с Ковид-19 на ден, а сме на трето тази седмица.
Ясно е, че вината е някъде по средата между двата полюса – тези, които имат правомощията и задължението да определят правилата, стратегията и тактиката в битката с коронавируса, и тези, които имат не само правата да ги критикуват, но и задължението да ги спазват. Закотвихме се някъде по средата на тези два полюса. И като сме там, всяка една от тези две палачинки ще обвинява другата, че е по-загоряла и не става за преглъщане.
Не е ясно обаче защо пак си го причиняваме. Защо и в смъртоносното време и едната, и другата страна търсят виновността в отсрещната. Още по-зле, даже не толкова търсят вината, колкото оправданията. И то на военния принцип „нападението е най-добрата защита“. Тези „горе“ си постилат, че тези „долу“ не спазват мерките. Тези „долу“ отвръщат, че тези „горе“ не си вършат работата.
Отгоре казват, че ако не се вярва на държавата, няма да се стигне до никъде. Отдолу не им е до вярване, докато се лутат в дебрите на здравеопазването да се спасяват поединично от коронавируса. Едните заплашват, че или като общество осъзнаваме тежестта и спазваме мерките такива, каквито са, или преминаваме към нови, значително по-строги, „каквито има в почти цяла Европа“, иначе вариантът е все повече болни и все повече загубени животи. Другите отвръщат с мнозинство, според социологията, че мерките са достатъчни и плашат с всякакви протести, всеки стъпил на собствената си черга.
И така за всяко едно нещо – и за маските, и за заведенията, и за магазините, и за аптеките, и за училищата, и за болниците, и за живите, и за умрелите. Две „невинно“ вкопчени страни на едно цяло.
Разбира се, в хаоса на все още непознатата зараза, е най-лесно и да си виновен, и да си невинен. Но пък докато всеки виновен си търси своята невинност да си върже гащите, светна и голяма полза, колкото и мракобесно да звучи. Най-голямата е, че ковидът разръчка яко нашенското ни здравеопазване. Видя се, че вече не става всеки да се оцелява поединично в тази уж реформирана система. Лично здравният министър д-р Костадин Ангелов обяви, че здравната система не е реформирана, и това е основната причина за пренатоварването й до безсилие: „Реформите почнаха преди 20 г., не завършиха и доведоха до това, което виждаме в момента.“.
Неща, които си ги дъвчем от началото на новия век. Дано обаче сегашната заразна война да ни накара най-сетне да го проумеем. И не да се чака коронавирусът „да мине и да си замине“, докато дойдат изборите. Защото колкото и да са „редовни“ тези избори, ще преброят виновните пилци още напролет. Под формата на коронавирусно умрелите по стълбите на общия ни хаос, който си сътворихме и „отгоре“, и „отдолу“, докато броим колко сме невинни.
