Седмицата: Йотова - шампион! В паралелен слалом... с лента и бухалки

Чудно лесни избори за президент ни чакат ей сега на 25-и. Всъщност нито те ни чакат, нито ние тях - без значение е, затова е лесно. Щото мачът не просто е свирен - отсвирен е. Но пък, ей, така - предизборно без(с)мислено що да не сравним туй “мачле” тип “селски ритнитопковци” с най-висшия за “глобалното село” спортен форум - олимпиадата.

Веднага се натъкваме обаче именно на без(с)мислието на тия иначе тържествено редовни избори за държавен глава - и без мисъл, и без смисъл. Изобщо няма нужда от каквото и да е мислене, щото няма смисъл. Олимпийското (като размер) разминаване е даже и във вдъхновяващите фрази като за олимпийски игри. Да, вярно е че единият от най-популярните слогани за надъхване, още от времето на Пиер дьо Кубертен (основателят на съвременните игри) е „Важно е не спечелването, а участието“. Но пък в съвсем надъханото ни съвремие тоя номер не минава, все по-водещ в олимпийската “култура” е бойният лозунг “Go for the gold!”. Който на български уж се превежда „Стреми се към златото!“. Ама като ще е за надъхване, някак си звучи меко казано кротко-тривиално - примерно да седнеш на дивана и да попоглеждаш олимпийските игри, а не да участваш в тях, камо ли и да се състезаваш. Затова да си го кажем “подобаващо”. Най-точният смислов превод е “Дай всичко от себе си за победа!”, в спортния все пак контекст е буквално “Преследвай златото!”, а когато се ползва в “живия” живот - я бизнес, я неква друга “работа” (пак за надъхване, разбира се) изразът преносно би могъл да е “Цели се най-високо!”, бе.

Е, съвсем скорошните избори у нас “не са от тях” - 27-те чифта (президент-вицепрезидент) участници просто си участват с всичките си там “инициативни комитети”. 24 са сто на сто само и единствено за участието - да ме видят по телевизора и другите “устройства” баба, дядо, тате, мама, деца и внуци, домашни любимци разни как се правя, че “вадя ряпа”. Трите - челника не само според социологията, а съвсем “изборно” като за у нас „по презумпция“ (предварително приемане на нещо за вярно, истинско или съществуващо, преди да има преки доказателства за това, като се смята за вярно, докато не се докаже обратното - ама нищо няма да се докаже) и те фактически са за “участието” тип “пиши ме олимпиец”. Като Гюров - Кандев тичат в името на “десния” стадион на ПП и ДБ ей така да събират импотентно уж потенциални избиратели за опозиционен имидж. А Костадинов - Волгин да си отчетат в “копейка-бюджета”, че пак са първи дори и сред всички последни (справка моментното състояние на “Възраждане”-то им под формата на последни прескочили в парламента от всички останали “последници” и най-вече в името да не им е като за последно)

Шампионът, шампионът... - шампионката(тя) е Илияна Йотова. И как не, като нейната “презумпция” е в стила “е нема такова животно” - в случая олимпийски състезател. Тя “преследва златото” чрез двойно участие. Ама не просто в два отделни спорта - има реално такива олимпийски случаи. А паралелно в две олимпиади - и в лятна, и в зимна едновременно, по едно и също време, в един и същи миг даже. Мигваш и тя е между вратичките на ски слалом, като в същото време изпълнява съчетание от художествената гимнастика. Оборудването й е като на скиор - действащ президент: пързаля се уж по държавническия склон, даже завива, слаломира там между някакви вратички. Но в същото време се гъне ли гъне (то шпагати, то пируети) художествено-гимнастически като кандидат за президент.

Ето примерно през изминалата седмица “как се прави” това “съчетаване на активни държавнически прояви като действащ президент на България с паралелни публични участия и послания в качеството си на водещ кандидат за президент на предстоящите избори”.

В “ролята” си на държавен глава “Йотова се фокусира интензивно върху външната политика и сигурността в Черноморския регион”: свика извънредно заседание на КСНС “във връзка с актуалните рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура след атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море”. Като неизвънредно пък откри международния форум „Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа“. Проведе и среща с представители на американски компании, “пред които подчерта потенциала на България в сферата на изкуствения интелект и ролята на страната като „остров на стабилност“. Между другото съвсем по президентски се изяви и на “културни и обществени събития”: Присъства на 75-годишнината на Държавна агенция „Архиви“, Участва в 16-ата церемония по връчване на наградите „Чудесата на България“ в Народния театър, връчи и Почетния знак на президента на заслужили офицери от ВВС, като се вписа и в “Младежките награди на Херцога на Единбург”.

В другата си “роля” - на кандидат за президент в предизборна кампания Илияна “силно се обвърза с геополитическата тема”. “Основен акцент в кампанията й е тезата, че България трябва да инициира блок от държави за мир в ЕС и преговори за прекратяване на войната в Украйна, противопоставяйки се на включването на страната в т.нар. „коалиция на желаещите“. В графата “кандидатски срещи по места и с обществеността” реализира обиколки в страната, включително посещение в Пловдивската митрополия съвместно с Кирил Вълчев (кандидат-вицето й, бе). При “медийните участия и коментари” акцентира върху “вътрешни проблеми като домашното насилие и критиките към изпълнителната власт, като настоя за по-голяма държавна подкрепа за кризисните центрове”. Намери даже време за “отказ от дебати”: Соченият за основния й опонент Андрей Гюров публично я критикува пак през изминалата седмицата, че “отказва директен предизборен дебат преди вота на 25 октомври”.

И т.н. туй бурно “паралелно” (из)пързаляне с гимнастически (раз)чупки ще продължи минимум до 24-и - максимум до 31 октомври с балотаж на 1 ноември. Още съвсем малко, нали?

Ама абсолютно не! Понеже и докато “по презумпция” встъпи официално някъде около 20-о число на януари догодина като “само президент”, а най-вече и след това, “ролята” на “олимпийката” Илияна Йотова ще е все в същата “поза”. На ски, здраво вързани от (не)президента-(да)премиер Румен Радев. А в ръцете не щеки поне за равновесие, ако не за завои. В “дясната” би могла уж да си размахва, развлачва, да вае разни фигурки “с шарена лента. Ама през “лявата” ще продължи да е млатена (образно казано, де - или пък не) до пълна изнемога с бухалките на политпартийната “Нешка Робева” - по известен като “треньора й”, а иначе лидер на “Прогресивна България” и министър-председател на “само” България именуващ се именно Румен Радев.