Сензационна находка от Перперикон
Скалният град Перперикон не остава назад през тазгодишното горещо археологическо лято. От месец насам там се провежда най-голямата кампания от години насам, целяща да бъде проучено цялото пространство от Акропола до Голямата базилика в Южния квартал. Тя ще продължи цели четири месеца, а на обекта работят 60 души. В момента археолозите проучват горните пластове, където се открива един от средновековните квартали на Перперикон от епохата на Второто българско царство.
Само преди дни беше намерена поредната сребърна монета на цар Иван Александър Асен, свидетелстваща за успешната война на България срещу Византийската империя от 1344 г., когато са превзети Източните Родопи, а в Перперикон е назначен царски архонт. За тази българска военна акция свидетелства открития на Перперикон златен печат, скрепвал царска грамота на великия владетел.
И ето че сега се появи още една забележителна находка. Вчера бе открита коланна апликация от бронз с изящно изпълнено релефно изображение на лъв. Но това не е какво да е изображение, а хералдически символ. В хералдиката този вариант се нарича lion passant или „лъв в движение“ и се открива в гербовете на различни западноевропейски благородници от XIII-XIV в. Например абсолютно еднакви с открития на Перперикон лъв са тези от гербовете на английския барон сър Джон Гифърд и на немските графове фон Щауфенберг от същата епоха. Те си приличат по позата на задните и вдигнатите в устремно движение предни лапи, характерната извита опашка с пискюл накрая и особено – по изплезения език!
Въпросът за появата на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. не е решен еднозначно. Сигурно е обаче, че в цяла серия западноевропейски гербовници от ХV-ХVІІ в. като герб на Българското царство единодушно се изобразяват три поставени един над друг хералдически лъва. А същата композиция се забелязва в описанието и рисунката на анонимен арабски пътешественик, преминал през Търновград в края на ХІV в. Там отлично се виждат щитовете на войниците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически лъва на златен фон.
Ето защо повечето изследователи вече приемат за доказан факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически лъва. Същевременно е известно, че някои серии от монетите на същия цар, както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „разярен нападащ лъв“ в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал яростно предните.
Ето че сега се появява още един вариант на хералдически лъв, който вероятно също е зает от западноевропейските гербове. И това не е чудно, защото през ХІV в. у нас мощно навлизат феодални отношения от западен тип. Българските боляри се превръщат в истински феодали, които си строят собствени замъци и усвояват редица западни традиции – например, носенето на рицарски колани. Явно те възприемат и западноевропейската хералдика, но тя така и не успява да се развие по нормален път. Защото турското нашествие прекъсва насилствено това развитие, сближаващо Запада и Изтока на средновековна Европа.
Преди половин век за пръв път се заговори за един важен извор за българската история от първите десетилетия след падането на страната под османска власт в края на ХІV в. Отначало Х. Дерменджиев, а веднага след него съветският учен Ю. Бегунов, въвеждат в употреба документ, в който става дума за т. нар. „Хроника на Констанцкия събор” от 1414-1418 г. [Дерменджиев, Х. 1972, с. 66-70; Бегунов, Ю. 1974, с. 59-63]. Разглежданият от двамата ръкопис е преписът на Общия гербовник на Конрад фон Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch), изпълнен в германския град Констанц през 1483 г. А пряк повод за двете публикации е нарисуваният герб на „императора на България” с три черни хералдически леопарда на златен фон. Ще припомня, че в хералдиката не съществува изображение на зоологически леопард (рanthera pardus). Това са всъщност лъвове, които са в ход и чиито поглед е насочен към зрителите. Техни разновидности са леопардовият лъв и лъвският леопард [Fox-Davies, A. 1909, р. 175-190] (обр. 01).
Тук няма да се занимавам с въпроса за появата на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. – един проблем, на който възнамерявам да отделя специално внимание в следващите си изследвания, коментира проф. Николай Овчаров. Само ще отбележа, че в цяла серия западноевропейски гербовници от ХV-ХVІІ в. като герб на България са изобразени три поставени един над друг хералдически леопарда в ход. А абсолютно същата композиция се забелязва в описанието и рисунката на анонимен арабски пътешественик, преминал през Търновград в края на ХІV в. Там отлично се виждат щитовете на войниците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически леопарда на златен фон.
Макар и с уговорките, че става дума за предхералдика, тази теза се приема в съвременната хералдическа литература [Войников, И. 2009, с. 22]. Както се каза, гербът на България с трите леопарда (реално – лъва) устойчиво се появява в множество западноевропейски гербовници, съставени след началото на ХV в. Един от най-ранните примери е т. нар. Уфенбахов гербовник (Uffenbachsche wappenbuch), изпълнен в самото начало на ХV в. и съвсем наскоро след насилствената смърт на цар Иван Шишман в 1395 г. Там гербът на императора на България (die Keiser von Pulgerie) представлява „на черно три златни леопарда, въоръжени в червено, а над щита стои императорска корона” [Войников, И. 2009, с. 29].
Както се каза в началото, повечето изследователи приемат за доказан факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически леопарда. Вече след падането на България под османска власт той се появява в редица гербовници, като се започне от Уфенбаховия. Същевременно е известно, че на някои серии от монетите на цар Иван Шишман [Дочев, К. 2009, с. 274-281] (обр. 07), както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „разярен“ лъв в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал предните [Fox-Davies, A. 1909, р. 121-132).
В последно време някои историци приемат с увереност, че гербът на Der Kaiser von Bulgary с три хералдически леопарда от Констанцкия събор е на Константин, сина на цар Иван Срацимир. Това означава, че на събитието присъства българска делегация от Видин. Така Константин приема като общ династичен герб на Шишмановци този с трите хералдически леопарда.
По-трудно е обяснението на намиращата се встрани хералдическа фигура lion rampant [Николов-Зиков. 2021, с. 317-319]. Като герб на България тази фигура за пръв път се появява в европейската хералдика в Гербовника на Лорд Маршал от 1295 г., а по-късно става основен български символ (обр. 08).
