Северен Рейн-Вестфалия - там, където войната все още продължава!

У нас всичко ни пречи за футбол - времето е топло, друг път студено или вали, полицията има изисквания някой възлов мач да се играе в светлите часове на деня, за да бъде охраняван, не дават да се продава алкохол в близост да стадиона и още куп неща, които могат да спрат родния фен да отиде и да се полюбува на живо на мач. Да, но в Германия реалностите са други и това едва ли е новина за някой.

22 години и 8 месеца "изгнание" - това беше присъдата на едно от най-горещите футболни дербита в Германия да не се състои на ниво Бундеслига за този период. Е, дочакаха го хората! Някои, които присъстваха на стадион "Меркур шпил арена" в Дюселдорф, не са били родени, а други живееха все още със спомените от добрите стари времена.

Река Рейн обединява Дюселдорф и Кьолн, но ябълката на раздора е столицата на провинция Северен Рейн-Вестфалия, а именно Дюселдорф. И оттам, след Втората световна война, типично по български, стартира омразата - не може най-големият град в Северен Рейн-Вестфалия - милионният Кьолн, да остане в подножието на 700-хиляден Дюселдорф.

Двата града се съревновават и в още две направления - в туризма и бирата. Едните не пропускат да сложат навсякъде Кьолнската катедрала, а другите телевизионната кула - символите на двете населени места.

И малко футболна предистория...

Феновете на Фортуна Дюселдорф и Кьолн трябваше да чакат близо 23 години, за да се изправят един срещу друг техните любими отбори на най-високото ниво във футбола в Германия. Последният сблъсък беше на 14 февруари 1997-ма, когато козлите спечелиха двубоя от 18-ия кръг с 2:0 на своя "Мюнгерсдорфер щадион". Тогава за тях се разписаха големият австрийски национал Тони Полстер и автогол на Йорг Бах. Освен Полстер, в редиците на Кьолн по това време се подвизаваха Доринел Мунтеану, Михаел Костнер и Йон Владою. От другата страна, с екипа на Фортуна, бяха руските национали Игор Доброволски и Сергей Юран. В началото на сезон 1996/97, още в първия кръг, Дюселдорф прие сблъсъка - на 18 август 96-та, а на тогавашния "Райнщадион" пред 40 000 Кьолн триумфира с класика, за която с основен принос бяха стражът Бодо Илгнер, Пабло Тиам, Съндей Олисех, Холгер Грайсмайер и компания. И в този сезон настроенията бяха на коренно различни полюси - Кьолн завърши в средата на класирането и си гарантира участие в Интертото, докато Фортуна изпадна.

Преди това тимът от Дюселдорф не беше вкусвал победата срещу козлите от сезон 1989/90, когато спечели с 3:1 като гост. А у дома Фортуна не беше печелила от 17 август 1983, когато надделя с 2:0 след двете попадения на Рудо Бомер, разписал се във вратата на легендарния Тони Шумахер, а в редиците на Кьолн тогава играеха Пиер Литбарски, Клаус Алофс, Клаус Фишер, Херберт Цимерман и Паул Щайнер - един изключителен тим, който през сезон 1981/82 беше завършил втори след шампиона Хамбургер, а сега беше настоящ носител на Купата след успеха с 1:0 над Фортуна (б.а. - гол на Пиер Литбарски), но... Фортуна от Кьолн.

В тези две декади бяха и силните години на двата тима, които се изправиха един срещу друг два пъти на финал за Купата на Германия в рамките на три сезона - 1977/78 Кьолн спечели с 2:0, а през 1979/80 надделя Фортунад с 2:1. Любопитен факт е, че е двата сблъсъка се играят на "Паркщадион" в Гелзенкирхен - пред 70 000 през 1978-ма и пред 56 000 две години по-късно.

И така - малко преди обяд, около 10:30-11:00 местно време в Дюселдорф е военно положение. Хиляди полицаи и специализирани автомобили по улиците на града и подстъпите към стадиона. Информациите по медиите са за присъствието на 5 000 униформени, което за Германия си е наистина колосална бройка.

Слънцето опитва да пробие облаците, а последните останки от проливния дъжд в събота вечер над Рейн-Вестфалия си взимат сбогом, за да направят място на... бирата, която съвсем скоро ще почне да се разлива навсякъде. Ах, бирата! Тя е навсякъде, но около стадиона и вътре в него, тя е безалкохолна. Заради мача. Не могат да си позволят лукса да разрешат на феновете да се наливат с алкохолна пенлива течност по време на сблъсъка, въпреки че в заведенията в централната част на града, както и в магазините, тя се продава свободно.

Омразата между Дюселдорф и Кьолн е пословична и на ниво бира, не само във футболно отношение.

Дюселдорфската Alt, която е по-тъмна от другата "кьолш". И всяка страна твърди, че една е по-хубава от другата, а шансът да намерите една от двете в съседния град, клони към нулата или казано в прав текст - никакъв! Ако опитате да си поръчате "кьолш" в Дюселдорф или Alt в Кьолн, дори и на майтап, сервитьорът ще се направи, че не ви е чул и ще подмине това с лека усмивка.

В началото на ноември, който е доста приятен за сезона, из града няма човек, който да не е с атрибутите на Фортуна Дюселдорф - от малки деца, които играят навън, та до възрастни дами, които карат колело или правят традиционния си неделен крос.

В града на никой не му пука, че Байерн е загубил преди няколко часа във Франкфурт от Айнтрахт с 1:5, а в столицата Берлин се изигра първото в историята на Бундеслигата дерби на града между Унион и Херта (1:0).

51 155 - толкова присъстваха на "Меркур Шпил-арена" в Дюселдорф. И щеше да е пълен до откат, ако не беше буферната зона около близо 10-хилядната агитка на козлите от Кьолн, които играха с резервните си и странни сиви, клонящи към синьо екипи. Роуен Хенингс от дузпа и Ерик Томи - разписали се във всяко едно от полувремената, оттласнаха Фортуна от дъното и запратиха Кьолн под плейофната черта! Какъв кеф - да пратиш най-големия си съперник към Втора Бундеслига, където е преминала голяма част от историята ти. И с дяволито намигване за сезон 1996/97, за който стана дума в началото.

Сега Фортуна я очаква гостуване на Шалке в съседен Гелзенкирхен, но голямато шоу се очаква да е в следващия домакински сблъсък - на 23 ноември бяло-червените приемат гранда Байерн, който часове след успеха наз козлите уволни треньора си Нико Ковач. Баварците ще дойдат в Дюселдорф с нов наставник, а наред с това ще трябва да се мразят и срещу голяма омраза от трибуните - агитката на Фортуна не пропуска да изпее на всяко свое домакинство песента срещу Байерн, която е на една от легендарните местни немски групи - Die Toten Hosen. Иммено пънкарите, които изпяха "Едно нещо знам на 100% - никога не бих отишъл в Байерн", бяха преди години спонсор за известен период на Фортуна Дюселдорф.

Затова за мача с баварците техните любимци ще излязат на терена със специални екипи, на които ще има логото на групата - череп с кости върху звезда.

Ето така сърцето на този най-футболен район на Германия тупти. Тупти по особен начин, като всеки удар отеква в слепоочието на хората, свързани по един или друг начин с Фортуна Дюселдорф или Кьолн.