Шефът на КЕВР: Няма да сложим край на регулирания пазар на тока през 2025 г.

По начало регулираният пазар се явява до голяма степен в едно могъщо средство, за да има сигурност, да има и предвидимост на цените на всички участници на този регулиран пазар - както битови потребители, така и дребният бизнес. Това особено се видя през 2022 г., когато цените на регулирания пазар останаха стабилни през цялата година, докато на свободния пазар минаха стойност 1000 лв. за мегават час.

Това заяви председателят на българския енергиен регулатор - КЕВР доц. Иван Иванов по време на форума "Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023", цитиран от БГНЕС.

Според Иванов, 

България няма да сложи край на регулирания пазар през 2025 г.

“Това няма да се случи първо нормативно заради това, че в края на 2022 г. НС прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края 2025 г. без да се фиксира срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация”, обясни той.

Иванов обясни, че има две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат преди това.

“Първата от тях - изискването на ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а

по този показател на енергийна бедност ние сме едни от челните честа в ЕС.

Втората причина е становището на ЕК, че България може да мине към пълна либерализация само когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договори за закупуване на електрическа енергия, а имаме два такива договора с две американски централи като първият изтича през 2024 г., а вторият през 2026 г. Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в състояние да преминем към пълна либерализация”, обясни той.

България е с едно от най-енергоемките и въглеродно интензивни производства, отбеляза министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов и посочи, че

фактор за това са и мините, като близо 40 на сто от енергията, която произвеждаме, е от въглищни централи.

Ситуацията се променя не само, защото сме поели конкретни ангажименти - бизнесът има нужда от нови енергийни ресурси, заяви министърът по време на тридневния форум "Зелена седмица 2023". 

Той изтъкна, че по време на работата му като изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) през последната година и половина е станало известно, че сто процента от приоритетните инвеститори са имали нужда от алтернативни източници на енергия.

Според министъра производствените мощности, които сега има страната, е много вероятно през следващите години, а дори и преди 2038 г., да не бъдат конкурентни.

Компаниите си поставят много амбициозни цели и държавата трябва да подготви законодателната рамка, за да могат те да постигнат целите си, но трябва и да се използват всички възможни ресурси за осигуряване на плавен преход към нови енергийни ресурси, и да се подсигури конкурентоспособността на бизнеса, каза министърът.

В момента България разполага с различни ресурси, но някои от тях са сериозно забавени, каза Богданов. Той посочи необходимостта от наваксване по Плана за справедлив преход и изтъкна, че

ако да края на тази година страната ни не разработи териториалните планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще загуби над 860 млн. евро – средства, насочени за създаване на подходяща инфраструктура,

за да може бизнесът и държавата да постигат целите си за декарбонизация. Министърът посочи също, че към момента Фондът за солидарност не функционира правилно. Европа се забави с реакцията си и ние трябва да положим всички усилия да наваксаме, и България да заеме своето място в структурирането на такъв фонд, каза Богданов.

Според министъра трябва да се помисли и за ресурсите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Той напомни, че 5,7 млрд. лева са отделени по линия на декарбонизация, кръгова и нисковъглеродна икономика.

България се забави значително и този процес трябва да се рестартира, и ние трябва да наваксаме, за да не загубим регионалното си предимство като нетен износител на електроенергия, каза Богданов. Министърът изтъкна и необходимостта страната ни да започне да инвестира и в балансови мощности, което е заложено и по Плана, защото с нарастването на капацитетите на нови зелени мощности ще има необходимост от баланс. По думите на Богданов това е била и една от причините от БАИ да инициират включването на България в Европейския алианс за батерии.

Конференцията започна в 9 часа в София Ивент Център с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и свързаност.

Началото даде президентът на България Румен Радев. В първата сесия участваха председателят на НС Росен Желязков, заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович, еврокомисарят за "Сближаване и реформи" Елиза Ферейра, еврокомисарят по околна среда (2009-2014) и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник, председателят на Надзорния съвет на "Еврохолд България" Асен Христов, изпълнителният директор на Procredit bank Камелия Минева, мениджърът на Visa за България Красимира Райчева.

Модератор на дискусията беше Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България, а сесията завърши с изказване на водещия говорител - политологът и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена Иван Кръстев.