Шефът на НАТО призова страните-членки да насочат парите от пенсии към отбрана
Владимир Путин иска "да изтрие Украйна от картата" и може след това да продължи към други части от Европа, заяви Марк Рюте
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че руският президент Владимир Путин иска "да изтрие Украйна от картата" и може след това да продължи към други части от Европа, пише британският в. "Гардиън". Рюте заяви пред центъра за анализи Карнеги Европа: "Време е да преминем към военновременен начин на мислене". Той добави, че хората трябва да се подготвят за перспективата Русия да опита да използва "ята от дронове" в Европа, както направи в Украйна.
Гражданите на държавите-членки на НАТО трябва да приемат да правят жертви, като да бъдат орязани пенсии, както и средства за здравеопазване и системи за сигурност, за да може да бъдат увеличени разходите за отбрана и да се осигури дългосрочна сигурност в Европа, заяви още генералният секретар на Алианса.
"Кажете им, че трябва да харчат повече за отбрана, за да можем да продължим да живеем в мир, кажете им, че сигурността е по-важна от всичко", отбеляза Рюте и призова НАТО да "премине към военновременна нагласа".
Той предупреди, че 2% от БВП, които повечето съюзници от НАТО харчат за отбрана, не са достатъчни в дългосрочен план за възпиране на потенциални противници. "Ако се придържаме към 2%, да, сега сме в безопасност, но след четири, пет години може вече да не сме в безопасност", коментира още Рюте.
По думите му макар да няма непосредствени заплахи за съюзниците, опасността се движи "с пълна скорост" към Алианса. "Не сме във война, но със сигурност не сме и в мир", подчерта Рюте.
Когато беше нидерландски премиер Марк Рюте се ръкува с Владимир Путин
Бившият нидерландски премиер призова за пренасочване на част от средствата за пенсии и социални плащания за оръжейно производство, като даде да се разбере, че разходите на Алианса трябва да превишат 3% от БВП, предава и ТАСС.
По думите му европейските страни "харчат четвърт от парите си за пенсии и социални плащания и им е необходимо да използват тези средства за изграждане на силна отбрана".
Той посочи, че натовските държави "успяха да спечелят Студената война, когато харчеха значително повече от 3%" за отбрана.
Европейските страни членки на НАТО обсъждат увеличение на разходите за отбрана до 3% от БВП. Увеличението може да бъде договорено на среща на върха догодина, пише британското издание "Файненшъл Таймс".
Според изчисленията на алианса 23 от 32-те страни членки на НАТО ще постигнат съществуващата цел за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП през тази година, в сравнение с шест през 2018 г. Това обаче също така означава, че седем европейски членове, включително Италия и Испания, все още не успяват да изпълнят договореностите от 2%, достигнати преди десет години.
Въпреки това искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп Европа да плаща повече за собствената си отбрана и осъзнаването, че сегашните нива на разходите не са достатъчни за подкрепа на Украйна и за възпиране на Русия, принуди столиците да отчетат мащаба на недостатъчните инвестиции.
Поверителните разговори, които започнаха по време на срещата на външните министри на алианса миналата седмица и все още могат да не доведат до пълно споразумение, предвиждат краткосрочен ангажимент за достигане на 2,5%, а до 2030 г. - 3% от БВП според информация на "Файненшъл Таймс". Новите ангажименти ще бъдат официално договорени на срещата на върха в Нидерландия през следващата година.