Шефът на синдикат "Образование": 1/3 от учебният материал трябва да отпадне

Българското образование има нужда от сериозен преглед на учебните програми, като поне една трета от учебния материал трябва да отпадне, за да остане време за упражнения, повторения и реално осмисляне на знанията. Това заяви в интервю за News.bg председателят на Синдикат "Образование" Юлиян Петров. 

По думите му учебното съдържание в момента е прекалено натоварено, а учениците често трябва да усвояват знания, които трудно могат да свържат с реалния живот.

Според него проблемът не е само в обема на материала, а и в липсата на достатъчно време учителят да обясни, повтори и адаптира учебния процес към възможностите на конкретния клас.

"Поне една трета от материала трябва да отпадне, най-много да остане две трети от този материал, за да може той да се надгради", посочи Петров. 

Той обясни, че при сегашния обем учителите трудно намират време за упражнения и повторение. Едно понятие или явление може да бъде разбрано от част от учениците още при първото обяснение, но за останалите е необходимо да бъде представено по различен начин и да бъде повторено. Това обаче трудно се случва при натрупването на учебен материал.

Според председателя на Синдикат "Образование" постепенно трябва да се преосмисли и тенденцията учебен материал от по-горните класове да се прехвърля към по-долните. Целта трябва да бъде да се намери оптималният баланс между знанията и уменията, които българското училище трябва да дава.

Петров подчерта, че реформата в образованието трябва да започне именно от учебните програми и съдържанието.

Той припомни, че действащата нормативна рамка от 2016 г. не е довела до очакваната промяна нито в резултатите, нито във визията на училището.

По думите му българското образование продължава да е твърде насочено към възпроизвеждането на информация, вместо към нейното разбиране и прилагане. Именно тук той вижда и сериозното разминаване между начина, по който се обучават учениците у нас, и това, което измерва PISA. 

"Един ученик трябва да научи нещо и да го възпроизведе, и по-малко учители все пак изискват той да го интерпретира и да го свърже с реалността", отбеляза Петров. 

Според него тази липса на връзка с реалния живот е една от причините за демотивацията на учениците. Когато детето не разбира защо му е необходимо дадено знание и къде може да го приложи, интересът към образованието намалява, добави Петров. 

Затова и експертите, които ще преглеждат учебните програми, трябва да получат категорична задача какъв обем от съдържанието да отпадне. Петров посочи, че подобни опити вече са правени, но са се проваляли, тъй като специалистите са приемали, че "всичко е важно" и не са искали да премахват материал. 

Петров смята още, че основните знания трябва да се усвояват в училище, а домашната работа да бъде по-скоро средство за надграждане, а не за компенсиране на пропуски.

Той определи като проблем ситуацията, при която ученикът се прибира вкъщи и с помощта на родителите трябва да научава материала, който не е успял да усвои в клас.

"Ученикът трябва след като излезе от училище, основното да го е научил, вкъщи да надгражда, а не вкъщи да донаучава това, което не е научил в клас", подчерта той.

Според него целодневната организация също не трябва да се превръща единствено в продължение на учебния процес и писане на домашни. Втората част от деня трябва да бъде насочена към занимания по интереси, избирани от родителите и учениците.

Проблемът е, че училищата често нямат финансов ресурс да предложат достатъчно разнообразни дейности. Вместо десетки възможности, в много случаи учениците могат да избират само между една, две или три.

Председателят на Синдикат "Образование" смята, че решението на проблемите не е просто в увеличаването на учебното време.

Той се позова на международни препоръки, според които за България е по-важно да има по-ефективно учебно време, отколкото просто повече часове.

"Ако ние мислим да увеличаваме учебното време, което се случваше последните 10 години, нищо няма да постигне. По-скоро ще натоваряме ученици и учители с това и с повече учебен материал", заяви Петров.

Той посочи и проблема с дисциплината в класната стая. По думите му дори двама-трима ученици могат да отнемат значителна част от времето на учителя и на останалите деца.

Според него именно дисциплината е сред основните проблеми пред качеството на образованието, като темата се обсъжда от години, но все още няма достатъчно категорични резултати.

Петров е категоричен и че учителят не трябва да бъде превръщан в администратор. Според него заплащането е важно за привличането и задържането на кадри, но не е единственият фактор. Учителите трябва да виждат смисъл и призвание в професията си и да имат възможност да работят за добрите резултати на учениците.

По отношение на началото на учебната година Петров заяви, че към момента няма нов дебат за промяна на датата 15 септември. Според него датата остава най-релевантна заради географските условия, температурите и традицията. 

Иначе, по думите му, между 200 и 2000 евро са необходими на един родител, за да подготви детето си за първи клас. 

Той обаче отбеляза, че прекалено високите температури също създават проблеми, особено в неклиматизирани училища, където в края на учебната година в някои класни стаи температурите са надхвърляли 35 градуса.

В заключение Петров пожела успешна учебна година на учениците, учителите и родителите и призова училището да бъде възприемано не просто като място, където децата трябва да се забавляват, а като среда, която ги учи и на труд, и на дисциплина.