ЕК променя правилата за обществените поръчки

Европейската комисия представи нови правила за обществените поръчки. Целта е с парите на европейските данъкоплатци да се купуват повече стоки и технологии, произведени в Европа, и да намалее зависимостта от външни доставчици, най-вече от Китай.

Предложенията дават предимство на европейското производство и въвеждат по-строг контрол върху подозрително ниските оферти. Компании от държави, които ограничават достъпа на европейски фирми до собствените си пазари, също могат да се сблъскат с ограничения в Съюза. Промените обхващат ключови сектори като чиповете, облачните услуги, телекомуникациите, чистите технологии, алуминия и цимента.

Част от промените влизат в Европейския закон за иновациите, който представи българският комисар Екатерина Захариева, отговаряща за иновациите и стартъпите. Новите правила дават шанс на стартиращите компании да участват в обществени поръчки.

Досега много от тях отпадаха заради липса на голям оборот, достатъчно клиенти или възможност да предложат най-ниската цена.

Захариева обясни, че при новите процедури ще се оценява не само цената, но и стойността на предложеното решение. Качеството ще тежи поне 50 процента, а иновацията поне 15 процента. Договорът трябва да бъде възложен до 60 дни след приключването на процедурата.

Въвежда се и принципът „Произведено в Европа“. Той ще важи за компании от Европейския съюз, Западните Балкани и Европейското икономическо пространство. Оферти от други държави ще се разглеждат само ако са с над 20 процента по-евтини.

Новите правила позволяват и общи поръчки между няколко държави

за технологии, които са прекалено скъпи за самостоятелно финансиране, като квантовите разработки и термоядрения синтез. Предложенията предстои да бъдат обсъдени от Европейския парламент и от държавите членки.

„Днес Европейската комисия прие Европейския закон за иновациите — ключова инициатива от нашата Стратегия за стартъпи. Предлагаме общи правила за иновативните обществени поръчки – това са процедури, при които държавата възлага на частна компания или консорциум да реши даден проблем, като създаде иновативен продукт или услуга. Стартъпите обикновено не отговарят на класическите критерии за обществени поръчки – обикновено се иска голям оборот, много клиенти, най-ниска цена. Тяхното основно предимство е иновацията, която предлагат. Затова при оценката на иновативните поръчки предлагаме качеството да има тежест от поне 50%, а иновациите — поне 15%. Бързината при новите технологии е от критично значение, затова даваме максимум 60 дни срок за възлагане на договор след приключването на процедурата”, заяви комисарят по въпросите на стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

„Улесняваме трансграничните обществени поръчки, защото ключови технологии са твърде скъпи, за да бъдат разработвани самостоятелно от всяка държава членка. Например - квантовите технологии или термоядрения синтез, няма как да бъдат подкрепяни самостоятелно от една държава, тук са нужни общи усилия. Въвеждаме ново изискване „Произведено в Европа“: за да гарантираме, че стойността се създава и остава на нашия континент. То ще се прилага за компании от ЕС, от Западните Балкани и от Европейското икономическо пространство. Само когато има значителна разлика в цената – над 20 процента, ще бъдат разглеждани оферти от трети държави. Създаваме и нова методология за оценка на нематериалните активи. Стартапите трудно получават финансиране, защото нямат класическите активи, които да служат за обезпечение – например сгради. Тяхната стойност е в идеите. Затова създаваме нов Център за компетентност, който да разработи ясна и проста рамка за оценка на интелектуалната собственост. Приехме и Препоръка на Съвета относно регулаторните „пясъчници“ – sandboxes – това е контролирана среда за тестване на иновативни бизнес модели или технологии", обясни още тя.