Шофьор, убил племенника си на пътя, се пропи от мъка

Преди 2 години 57-годишният сега Сюлейман Сюлейман навлиза в остър завой край Калофер със скорост от 114 км/ч при влажна настилка и се блъска с мерцедеса си в идващото насреща мицубиши. От удара загива племенникът му Мустафа Мустафа, на 31 години.

Пробите и на двамата водачи за алкохол и наркотици са отрицателни. Но след катастрофата Сюлейман изпада в депресия и се пропива. Налага се лечение в психиатрична клиника и към днешна дата той вече няма проблеми с алкохола. Но не може да преодолее травмата.

“Много ми е тежко, аз съм отгледал Мустафа, родителите му работеха в Германия”, заяви Сюлейман Сюлейман, когато беше изправен пред Окръжния съд в Пловдив.

Именно за Германия щели да летят на фаталната дата пътниците в мерцедеса. Около 10 ч. сутринта на 10 октомври 2021 г. Сюлейман качил двамата си племенници в колата от Казанлък, за да ги откара до летище София.

Мустафа бил на задната седалка, а 29-годишният му брат Шериф – отпред до шофьора, двамата са от старозагорското село Осетеново.

Времето било облачно, но с добра видимост, ръмял дъжд и пътната настилка била мокра. Около 10,35 ч. мерцедесът излязъл от Калофер и се насочил на запад към София. В същото време в обратната посока се движел джип “Мицубиши Паджеро”.

Сюлейман се спуснал през прохода Стражата и вече на прав участък изпреварил “Фолксваген Голф”, чийто водач после обяснил, че това се е случило “доста бързо”. Наближавайки популярен рибен ресторант между Калофер и с. Васил Левски, Сюлейман преминал през ляв завой на пътя със скорост от 114 км/ч. Колата загубила устойчивостта си, поднесла и се насочила към лентата за насрещно движение. Шофьорът се опитал да я овладее, но неуспешно. Водачът на идващото отсреща мицубиши Стоян Боричев също пробвал да избегне сблъсъка, но ударът бил неизбежен.

Джипът помел задната част на леката кола и Мустафа Мустафа бил тежко ранен. Фатална се оказала черепно-мозъчната травма, в резултат на която били парализирани дишането и сърдечносъдовата му дейност. Отзовалият се на мястото екип на “Спешна помощ” само констатирал смъртта на младия мъж.

Ударът бил запечатан от камерите на ресторанта в съседство, а и разпитаните на място свидетели разказали как мерцедесът се завъртял на пътното платно и водачът му не могъл да го овладее.

Назначените в хода на делото експертизи показали, че скоростта от 114 км/ч, с която се е движил Сюлейман, е близка до максималната за преминаване през завоя, а безопасната е била максимум 90 км/ч.

Отделно шофьорът не се е съобразил с конкретната пътно-климатична обстановка – мокър асфалт и ръмящ дъжд. А според вещите лица като водач с 27 години стаж към онзи момент той е можел и е трябвало да го направи, не на последно място е шофьор с много категории – имал и професионална книжка, и право да управлява и мотори и трактори.

Към датата на сблъсъка Сюлейман е бил напълно адекватен, психичните му проблеми се появили после – като резултат от дълбокото чувство за вина за смъртта на момчето, за което се грижел.

Веднага след инцидента Сюлейман дал подробни обяснения и изразил съжаление за случилото си. Когато делото стигна до съда, той призна, че фактическата обстановка е правилно описана от прокуратурата, и поиска съкратено съдебно следствие. Тази процедура гарантира намаляване на присъдата с една трета. В съдебната зала Сюлейман още веднъж се разкая за инцидента, а адвокатът му Стефан Шипкалиев изтъкна, че клиентът му вече 2 години търпи тежко морално наказание и непрекъснато се самообвинява.

Прокуратурата поиска условна присъда за Сюлейман, за отлагане на наказанието настояха и той, и защитата му. Съставът, председателстван от съдия Екатерина Роглекова, се произнесе, че водачът е действал небрежно, не е предвиждал настъпването на произшествието и смъртта на момчето, но е бил длъжен и е могъл да го направи. Отчете, че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – заради чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното от него признание още в досъдебното производство, добрите му характеристични данни и показаното силно разкаяние за стореното.

Определеното наказание беше около минимума по закон – три години, редуцирани до две заради признаването на фактологията около инцидента. Присъдата беше условна.

“От поведението на самия подсъдим в откритото заседание съдът придоби непосредствени впечатления, че дължимият спрямо него поправително-превъзпитателен процес не само е започнал успешно, но може да бъде изпълнен без ефективно изтърпяване на санкцията. Фактът, че по време и преди последната си дума Сюлейман не само изрази искрено разкаяние за случилото се, но и съжалението си пред лицата в залата, е достатъчна индикация, че е осъзнал допуснатата от него житейска грешка (макар и непоправима от гледна точка на пострадалите), от която е извел своята поука. Поради това не се налага и размерът на дължимия изпитателен срок да бъде по-висок от минимално регламентирания – три години”, гласят част от мотивите за това.