ШОК: Майката на гангстера от Френската отказала да си го прибере

Директорът на 9 Френска езикова гимназия в София, една от емблемите на училищната система в града - Емилия Иванова, излезе с пространна версия за случилото се на територията на училището. При инцидент на 26 януари дванадесетокласник размаха и зареди газов пистолет пред ужасените погледи на съученици и учител по време на час.

Новината гръмна от писмо на училищното настоятелство и родителския колектив ден по-късно, а съсловната организация в лицето на Асен Александров поде акция за защита на директорката Иванова. Междувременно обаче се появиха спекулации, че гангстерът - вече пълнолетен възпитаник на иначе престижното училище, се ползвал с всеобщото "уважение" на учителите и директорката на школото - не заради високи академични успехи, а заради щедри дарения, правени системно от родителите му. 

В пространно изявление във фейсбук директорът разкри шокиращо, че майката на въпросния фен на оръжията е била информирана своевременно какво наследникът й върши в клас. Но е отказала да си го прибере. Въпросният е отстранен от занятията. Но до оставки надали ще се стигне. Ето и какво написа Емилия Иванова: 

"След гръмките заглавия „Ученик с пистолет в клас!“ в новините на някои телевизии, след накъсаните и нарязани интервюта, от които най-важните и съществени моменти липсваха, реших да опитам да разкажа истината за случилото се…. Не за да защитя себе си, а заради усилията на всички онези учители, педагогически съветници, заместник-директори, директори и служители, които работят с обич неуморно за нашите деца в детски градини и училища, въпреки системата и в крайна сметка не получават заслуженото уважение и признание, а само обвинения и дори понякога заплахи!

На 26.01. около 14.20 / а не 16.30, както цитираха по новините/ при ръководството на училището са изпратени двама ученици от учителят им с който имат час да потърсят съдействие, защото са разбрали, че техен съученик има пистолет.

Моментално, ама моментално организирах двамата си заместник-директори и педагогически съветник – двама тръгнаха към стаята при учениците, за да изведат ученика, друг- да информира нашата охрана, а аз останах на телефона за да подам сигнал в полицията.

Веднага след подаване на сигнала се качих стаята на педагогическите съветници, където ученикът вече беше изведен без паника, насилие или какъвто и да е екшън, от колегите.

Незабавно бе потърсена майката на ученика / това казах и на журналистите, а от екрана чухме „бащата“/. Тя отказа да дойде в училище в тази ситуация при собственото си дете! Задържахме ученика до идването на екипа от полицаи, които проведоха своите следствени действия.

От сигнала ми до тяхното идване беше минал по-малко от половин час. Разбира се, веднага се отзова и медицинският ни специалист с грижа, ако на някой му стане зле да се окаже помощ! Докато едни от полицаите разговаряха с ученика и установяваха вида и начина на притежанието му, други снемаха обяснения от учениците и учителя в чийто час бе станало. Те бяха много, много афектирани и изплашени. Старанието ни, на екипа директор, заместник-директори и педагогически съветник / не както бе отразено „учители“ / бе да ги успокоим максимално, колкото е възможно в тази ситуация.

Полицаите не намериха основание ученика да бъде задържан, а само му връчиха призовка да се яви в 16.30 в 1 РПУ. След като го освободиха, той тръгна натам.

Както мнозина знаят, в такава ситуация за директора часовникът цъка неумолимо!

Длъжни сме в рамките на 1 астрономически час от случилото се да уведомим началника на РУО, направих го, след това написах и внесох доклад. Колегите написаха и внесоха протокол в канцеларията на гимназията. Веднага обмислихме какво може да се направи, за да се осигури максимална безопасност от следващия ден за всички ученици. Разпоредих всички те близо 1000 да влизат през един вход, за да бъдат там 4, а не 2 охранители.

Издадох заповед за отстраняване на ученика от училище още от следващия ден – това е временна мярка, която може да наложи директора, а не санкция/ това казах и на журналистката , а тя гордо заяви, че ученикът е изведен в самостоятелна форма на обучение, нещо което не мога да реша и направя сама/.

Работещите в системата знаят колко е трудно да се наложи санкция на ученик, колко е трудно и невъзможно да получим съдействие в такива случаи от Дирекциите Социално подпомагане! И как наложените санкции се отменят в съда – и в момента втора година тече дело с наказан наш ученик. Кой освен нас, го интересува колко проблеми произтичат от многократно променяната Наредба за приобщаващо образование! Накрая за всичко лошо, което се случи в училище е виновен българският учител и/или директор.

И тук възниква въпросът за журналистическата етика 9 каква е целта, когато се прави такъв репортаж – да се каже истината, да се успокои обществеността, да се покаже, че с децата работят професионалисти или се търси сензацията и начин да се охули един директор или училище?!

Това от което най-много се притеснявам в момента е, че такива случаи веднага стават удобни за използване… Вижте колко политически лица се активизираха да коментират. И предлагат помощ !

Може би ще закупят метало детектори за всяко училище или като влязат в парламента ще променят това, което пречи на работата ни? Или както се пее в песента: А дано, ама надали". 

На снимката: Директорката Емилия Иванова