ШОКИРАЩИ АРХИВИ: Скандална поема на Валери Петров възхвалява в рими Народния съд
Скандална поетична пиеса на големия поет Валери Петров (1920-2014 г.), издадена през кървавата 1944 г., излезе от архивите на 75-та годишнина от преврата на 9 септември. Поемата е озаглавена „Народен съд: Хорова агитка” и очевидно е отпечатана около старта на Народния съд, който започва да съди „враговете на народа и виновниците за войните” през декември същата година.
Корицата на уникалното архивно издание, в което Валери Петров зове за смърт на регентите и царските министри
Уникалното архивно издание е било открито в Народната библиотека в София, съобщава на профила си във Фейсбук столичанина Тодор Обрешов. Той помества и страница по страница факсимиле на скандалната ода, възхваляваща червения терор.
24-годишният тогава комунист Валери Петров, който винаги през годините е призовавал за толерантност и помирение, чрез своите герои в лицето на народа, открито призовава за „Смърт” на регентите, царските министри и дори събратята си по перо – общественици и журналисти от царско време, които според него са виновни за репресиите срещу невинни хора преди 9 септември 1944 г.
Поемата е написана на стария български правопис, действащ преди правописната реформа от 1945 г. Книгата няма друго издание и е нарисувана от известния график и карикатурист от еврейски произход Марко Бехар. Самият Валери Петров също е от еврейски произход и рожденото му име е Валери Нисим Меворах. В разгара на гоненията срещу евреите в Европа по време на Втората световна война родителите на бъдещия поет проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната улица „Солунска”, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
По времето, когато пише поемата във възхвала на Народния съд, Валери Петров вече е завършил медицина в Софийския университет и работи като говорител в Радио София. Очевидно той следи отблизо откритите заседания на Народния съд, пред който са изправени над 10 000 политици, военни, банкери, интелектуалци, общественици от Царство България. Част от тях са осъдени на смърт. Официално извънредният трибунал, който е незаконен, тъй като е в нарушение на действащата тогава Търновска конституция, е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., довели страната до участието ѝ във Втората световна война.
Общественици, преживели деветосептемврийския преврат и станали свидетели на Народния съд, си спомниха, че поемата на Валери Петров, който все още е бил млад и неизвестен автор, е била използвана буквално да се насъсква народа срещу изправените пред Народния съд политици, военни и творци, част от които са били виновни само заради това, че са живели по царско време.
Основните действащи лица в пиесата са Говорителят, който е представител на новата народна власт, млад, с цивилни дрехи, носещ пушка и каскет, Журналист от опозиционния вестник „Зора”, Бранник, Легионер, Ратник (представители на профашистки или националистически организации в Царство България), Съдията, Депутати, които са описани като ниски и дебели с бомбета, Регент с фрак и цилиндър, Полицай и Жандармерист, Селски убиец.
Действащите лица в скандалната пиеса на Валери Петров
В поемата се казва, че всички обвиняеми са карикатурно дадени, със силен грим, а от тъмните ъгли на сцената се чуват гласовете на Обвинителите. В началото на творбата е написано, че тя се играе в полумрак, със светлинни ефекти на почти празна сцена.
Поетът чрез гласовете на Обвинителите се обръща към легионерите, бранниците и ратниците с думите: „Ти и ти и ти и ти! Всичко ще ви се плати!”
Ето пък какво е написано по адрес на изправените пред трибунала министри и депутати:
„- Не обвинявайте, змии, отровни!
- Вие сами сте виновни!...
- Вие грабихте нашите левчета!...
- Вие правихте мръсни гешефтчета!...”
Хоровата агитка пък отсича за всички предатели, законодатели, фашисти, жандармеристи, хитлеристи, министри, регенти, агенти, провокатори и окупатори: „Дойде часът и за вас: бие дванайстият час!”
В духа на новата народна власт се казва, че тя ще отмъсти за избесените, отнесените, за влезналите в затворите, за безследно изчезналите и разпитваните, за ританите, псуваните и арестуваните. „Хората днес ще мъстят: съди народният съд!”, пише пламенно Валери Петров.
Поемата завършва с думите:
„Към врага да сме ний безпощадни,
срещу него да не знаем покой,
да го бием както ни падне
и дето ни падне той!”
Валери Петров винаги е бил привърженик на левите идеи. Вече като известен писател и интелектуалец обаче поетът, наричан „Хвърчащия човек” заради емблематичното си стихотворение „За хвърчащите хора”, никога не е говорил за поемата си за Народния съд. Вероятно самият той се срамува от написаното и преосмисля позицията си във възхвала на извънредния трибунал, тъй като на заседание на Съюза на писателите гласува „въздържал се“ за декларация срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател-дисидент Александър Солженицин. За тази си дързост Валери Петров впоследствие е изключен от БКП.