Шпайдела няма страх ни от футболисти, ни от Политбюро
Българският футбол загуби легендарна фигура от миналото. На 29 юли на 84 години почина големият играч и треньор Васил Методиев, останал в историята като непоколебимия генерал Шпайдел. Най-големите му успехи са в Локомотив София и Левски, където печели не само титли и купи, но и вечната любов на запалянковците от „Надежда” и „Герена”. Наред с това обаче си навлича гнева на държавата. Суровият и непокорен Шпайдел дръзва да се опълчи на партийната директива, като елиминира в турнира за Купата на УЕФА съветския Динамо Киев за ужас политбюро. Lupa.bg връща лентата назад за футболните подвизи на Шпайдела.
Шпайдела с италианската легенда Ариго Саки
Васил Методиев е родом от македонския край. Идва на бял свят на 5 януари 1935 г. в Сандански, по онова време Свети Врач. Той е от онази порода макета - упорити, храбри и вироглави. Още прохождащ футболист в местния Червено знаме, Методиев се отличава като безкомпромисен в защита и необичайно дързък в атака. Рядко срещана комбинация при дефанзвните играчи по онова време. В средата на 50-те отива в Академик Сф, а след още три сезона облича екипа на столичния Локомотив. След няколко силни години в „Надежда”, идва шампионския сезон на „железничарите” през 1964 г. Бранителят, който е способен да опази тогавашния брилянтен техничар от Левски Сашо Костов и в същото време умее да подава отлични топки отдясно, има основна заслуга за спечелването на титлата, както и за сребърните медали в следващото първенство. Тогава битката за първото място се оказва свирепа – цели шест отбора водят в класирането в различни моменти - Марек, Локомотив (Пд), Славия, Дунав, Левски и Локомотив (Сф). „Железничарите” за първи път се качват на върха в 22-ия кръг и в крайна сметка грабват златото.
Лепват му прозвището Шпайдела. На името на германския офицер Ханс Шпайдел, участвал в двете световни войни. Навярно заради непоколебимия и суров нрав на Васил, в добавка с умната му игра на терена. По ирония на съдбата истинският Шпайдел командва южните армии на Източния фронт по време на Втората световна, докато доста години по-късно нашият Васил Методиев води битка на футболния терен със съветския Динамо Киев.
Още преди да стане шампион в „Надежда” коравият бранител хваща окото на старши треньора на националния отбор Георги Пачеджиев. Успява да пробие в титулярния състав по време на квалификациите за световното в Чили-62. Ключови се оказват мачовете с Франция, в които на Методиев се пада тежката задача да пази нападателя Жуст Фонтен, вкарал рекордните 13 гола на предния мондиал в Швеция. Нашите падат лошо с 3:0 в Париж, но за Шпайдела казват, че е обезличил на терена прочутия си съперник и той не успява да се разпише в българската врата. В ответния мач България побеждава с 1:0 след гол на Христо Илиев – Патрата и така се налага решителен трети мач за класиране на мондиала в Чили. На стадион „Сан Сиро” в Милано българската команда изиграва страхотен мач и печели отново 1:0, този път с гол на Димитър Якимов. Така нашите се класират на световното в Чили, но за зла беда Методиев получава контузия, която го вади от участие на мондиала.
В следващите години обаче остава неизменна част от националния отбор. Вече прехвърлил 30-те отива на световното в Англия през 1966 г., но така и не влиза в игра. На клубно ниво пък играе до 36 г., като последните му тимове са Добруджа и Лъсков (Ямбол).
След края на състезателната си кариера Методиев решава да се захване с треньорския занаят. Дебютът му на пейката в Локомотив Сф обаче не впечатлява. Изкарва година и половина, преди да хвърли оставка след болезнено поражение 0:6 от Етър (Велико Търново). После броди из провинцията до 1977 г., когато получава нов шанс в „Надежда”. По това време в тима са все още лидерите, начело с великия Начко Михайлов. Методиев обаче прави възлов ход, като подсилва отбора с младока Бойчо Величков. Локомотив тръгва лошо сезона, но в хода на първенството влиза в правилния коловоз.
Командата на Шпайдела играе умно и прагматично, спрямо уменията и слабостите на противниците, което се явява ключът към победите. „Железничарите” се оказват с най-добрата защита, като допускат само 4 загуби и само 16 попадения в своята врата. А победите над преките конкуренти ЦСКА и Левски изстрелват Локото на върха.
На следващия сезон „железничарите” остават с бронза, но за сметка на това следват изключителни европейски подвизи в турнира за Купата на УЕФА. През сезон 1979/80 отборът на Шпайдела елиминира последователно силните Ференцравош и Монако, преди да дойдат скандалните битки с водещия тогава отбор на СССР Динамо Киев, воден в нападение от носителя на „Златна топка” Олег Блохин. По-големият дявол се оказва директивата по партийна линия, според която нашите трябва да пуснат братушките напред в турнира. Само че въртоглавият Васил Методиев изобщо не се стряска от държавните управленци и хвърля своя отбор с всички сили към успеха. Локото бие 1:0 в София, което изправя на нокти партийните велможи.
Начко Михайлов е развинтил защитата на Динамо Киев
На Шпайдела се нарежда на всяка цена да падне в Киев, така че Динамо да се класира. Железничарите” не се дават без бой и въпреки че губят с 1:2, голът на Нако Дойчев праща българския тим напред. Тази дързост на Шпайдела му изяжда главата. Само няколко дни след европейския триумф треньорът е отстранен. Причините не се обявяват, но тогава в „Надежда” се разбира, че Методиев бил нарочен проформа заради някаква дреха, внос от чужбина. Нещо недопустимо за социалистически порядки.
Следва нов гастрол из футболната провинция – първо в Етър, а после в Пирин. През 1982 г. се оказва един от кандидатите за треньор на националния отбор, другият е Иван Вуцов. Футболната федерация е склонна да назначи Шпадейла за старши, а Вуцата да му бъде помощник. Шумен скандал около футболистите на Пирин обаче му объркват сметките. Част от играчите, сред които и бащата на Димитър Бербатов – Иван, са обвинени в изнасилване на норвежка туристка по време на лагера в Златни пясъци за мач със Спартак Варна. Шпайдела е порицан за инцидента поради липса на дисциплина в Пирин и така се дорежда само до помощник на Вуцов в националния.
На следващото лято Левски търси спешна промяна на треньорския пост, след като ЦСКА става шампион в предишните четири сезона. Сините избират именно Шпайдела – силен ход, който ще донесе най-славната епоха на „Герена” от времето на Гунди. Наследството от предшественика Добромир Жечев има изключителен талант - Наско Сираков, Божидар Искренов – Гибона, Емил Велев – Кокала, Николай Илиев, Боби Михайлов. Задачата на Методиев да направи от тях отбор никак не е лека. За Гибона, Кокала и Сирака се знае, че са бохеми и освен на терена, обичат да се изявяват по нощните заведения. Все пак подходът на треньора се оказва успешен и победите идват от раз. В епична битка в Европа е сразен Щутгарт след равен 1:1 в Германия и победа 1:0 в София, с гол на Михаил Вълчев. На вътрешния фронт Левски пък прави златен требъл – печели титлата, купата на България и купата на Съветската армия. По-късно самият Методиев твърди в интервюта, че това е най-доброто поколение от футболисти в историята на Левски.
Знаковият мач от онзи триумфален сезон е дербито с ЦСКА, което решава битката за титлата. Сините бият с 3:1 в напечения двубой, а освен головете, най-запомнящият се момент е, когато ядосан от левашка грешка, Шпайдела хваща Гибона за ухото и го вади от игра.
Водени от Васил Методиев, "сините" ликуват със златните медали
През есента идва нов подвиг срещу Щутгарт – 1:1 и 2:2. Освен това под ръководството на Методиев Левски прави серия от седем поредни победи срещу кръвния враг ЦСКА. През пролетта на 1985 г. сините завоюват титлата и се точат за нова секира срещу червените във финала за купата – прословутото сбиване, след което двата столични гранда са разформировани и преименувани на Средец и Витоша. Отдавна набеденият за грешник от политбюро Шпайдела опира пешкира най-много, наред с колегата отсреща – Манол Манолов - Симолията. Внушена му е вината, че футболистите му били разпасана команда – чорлави и с ланци, изобщо в тежък разрез със социалистическия ред. Така по държавна забрана цели две години треньорът на Левски стои извън футбола. През лятото на 1987 Методиев е реабилитиран, а месец по-рано Левски е губил борбата за титлата с ЦСКА.
По-късно той отново води сините за известно време и печели Купата на България през 1991 г., печелейки във финала с Ботев (2:1). Макар никога да не е носил синята фланелка като футболист, Шпайдела ще бъде винаги ще бъде помнен и обичан от левскарите заради треньорските си подвизи на „Герена”.
