Шулева: Дефицитът може да остане под 3% и без вдигане на данъци

Бюджетът може да бъде балансиран така, че дефицитът да остане в рамките на 3%, без да се стига до вдигане на данъците. Това заяви пред БНР бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева.

Според нея правителството разполага с достатъчно възможности да прегледа разходите, включително в общинските проекти и в администрацията, но това трябва да стане през анализ, а не през механични действия. Тя подкрепи заявката за административна реформа и посочи, че големият тест за кабинета ще бъде не толкова Бюджет 2026, колкото подготовката на бюджета за 2027 г.

Шулева посочи, че през последните години са били предвиждани значителни средства за общински проекти, като не навсякъде нуждата от тях изглежда достатъчно убедителна. Въпреки това тя смята, че вече има предложени мерки, които могат да помогнат за овладяване на разходите и за избягване на прекомерен дефицит.

"Независимо от това има мерки, които се предвиждат, и те са насочени наистина към балансиране на тези разходи, за да не се стига до там, че да се получат много високи дефицити“, заяви Шулева

Бившият вицепремиер обърна внимание на политиката по доходите в публичния сектор през последните години. Тя напомни, че е имало постоянно увеличение на възнагражденията, включително автоматизми за ръст на заплатите в бюджетната сфера.

"Миналата година заплатите в бюджетната сфера надвишаваха заплатите в частния сектор“, каза Шулева. По думите ѝ през първото тримесечие средната работна заплата е нараснала с 12,7%, което също трябва да се отчита, когато се говори за обедняване и за натиск върху доходите.

Тя призна, че в администрацията има сериозни дисбаланси, но оспори внушението, че ситуацията навсякъде е катастрофална. Според нея фактът, че много кадри предпочитат държавния сектор пред частния, показва, че в част от системата условията вече са конкурентни.

Шулева приветства идеята за създаване на съвет по административна реформа. Според нея първата задача е внимателен преглед на всички структури, защото в държавната система има дублиране на функции, незаети бройки и звена със спорен ефект за публичното обслужване

"Има достатъчно много възможности за оптимизация в бюджетната сфера. Това, че правителството дава заявка, че ще работи в тази посока, трябва да бъде подкрепено“, заяви тя.

По думите ѝ обаче реформата не може да бъде отделена от дигитализацията. Шулева подчерта, че все още има места в администрацията, където няма съвременни компютри и принтери, което прави очакването за бързо и качествено обслужване нереалистично.

Бившият министър направи разграничение между администрация, която може да бъде оптимизирана, и звена, които са на първа линия в контактите с хората и бизнеса. Според нея именно там често заплащането е най-ниско, а недостигът на кадри се усеща най-силно.

"В държавната администрация има структури, които са най-близо до обслужването на населението, които са недофинансирани и необезпечени с достатъчно кадри“, каза Шулева. Тя предупреди, че това затруднява и гражданите, и бизнеса, затова реформата трябва да бъде насочена най-вече към реалното качество на услугите.

Шулева постави и темата за осигуровките на държавните служители. Според нея на следващ етап трябва да се обсъди вариант те сами да плащат осигурителните си вноски, защото сегашният модел създава неравнопоставеност спрямо частния сектор

"При едни и същи брутни заплати нетното възнаграждение в държавната администрация е много по-високо, отколкото това в частния сектор заради факта, че те не си плащат осигуровките“, заяви тя. Според Шулева подобна промяна би била стъпка и към намаляване на дефицита в НОИ.

Бившият икономически министър не подкрепя увеличаване на данъците. Според нея сегашната данъчна система работи ефективно и осигурява стабилни приходи, а проблемът е другаде - в местата, през които изтичат публични средства.

"Има достатъчно други пробойни, които трябва да бъдат затворени, защото има много места, от които парите на държавата изтичат“, каза Шулева. Тя настоя тези проблеми да бъдат назовани конкретно и да се предприемат мерки, вместо автоматично да се търсят по-високи данъци.

Шулева коментира и повишаването на минималните осигурителни прагове, като го определи не като драматична мярка, а като ограничен опит за изсветляване на икономиката. „По-скоро бих го нарекла минимални усилия за изсветляване на сивия сектор“, заяви тя.

Според нея вдигането на максималния осигурителен доход е неизбежно, но трябва да върви заедно със промяна при тавана на пенсиите - чрез неговото отпадане или увеличение. Така, по думите ѝ, тежестта на осигурителната система ще бъде по-справедливо разпределена

Шулева не очаква сериозен проблем със представянето на бюджета за 2026 г. Според нея по-важно ще бъде какво ще направи правителството след това, когато вече трябва да покаже дали има воля за дълбоки промени.

"Съществената работа ще бъде с бюджета за 2027 година, защото там ще видим дали наистина това правителство ще бъде реформаторско“, заяви тя. Така бившият вицепремиер очерта следващата година като подготовка, а 2027 г. - като реалната проверка дали заявените реформи ще се превърнат в политика.