Шумен, Разград и Търговище може да се окажат с пристанища, ако ЕС...

Варна след 2040 г. може и да спре да бъде пристанище на Шумен, защото и Десетия град ще може да приема кораби до 2000 тона - поне ако се реализира поредния опит за изграждане на плавателна връзка между Дунав и Черно море на българска територия.

Евродепутати искат да осигурят финансиране за проекта, който ще стъпи върху проучвания още от времето на НРБ.

Идеи за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна има още от времето на Османската империя. Целта - по-бърз транспорт на товари и хора.

Преди няколко години евродепутатът от ЕНП/ДБ Радан Кънев, чийто дядо е бил директор на Пристанище Варна през миналия век, разказа пред Клуб Z, че по проекта се е работело в края на 20-те години, но Голямата депресия е стопирала всичко. Ново изключително подробно проучване е било направено през 70-те години, като обаче отново не е започнало строителство - ако не броим така или иначе съществуващите 20 километра от Варна до Девня.

Направен е обаче цялостен проект за 197-километров канал с около 5 метра дълбочина и 30 метра ширина и на него стъпва инициативата на евродепутатите от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев за включването на канала в приоритетните за ЕС трансевропейски транспортни коридори.

Във Варна двамата посочиха, че на първо четене в транспортната комисия на европарламента проектът е получил одобрение, като за това заслуга имат "почти всички български европдепутати".

Има вариант строителството да се финансира чрез програма "Свързана Европа" или от оперативни програми,

но все още не може да се каже каква ще е индикативната стойност на този проект, посочва в свой материал БНР.

Най-късно до Коледа трябва да стане ясно дали предложението ще получи окончателно одобрение от ЕП, както и от страните членки, като при положително развитие е "възможно" каналът да бъде построен до 2040 година.

По думите на Новаков се предвиждат изграждането на пристанища в Шумен, Разград, Търговище, Провадия и Девня,

като освен това трябва да има шлюзове за акумулиране на водите на реките. Това е заложено и в стария проект, чието изготвяне е било обсъждано от Политбюро в началото на 70-те. Обектът, наречен "Аспарухов вал - 680", е имал сериозна важност и от военна гледна точка, поради което е трябвало да бъде съгласуван с СССР.

В свой материал "Капитал" отбелязва, че е трябвало да се отчуждят 19 000 дка земя. Една от ползите, освен възможността за преминаване на кораби с до 2000 тона водоизместване, е подобряване на напояването в Североизточна България.

Вероятно има причина един толкова амбициозен проект да не се реализира в рамките на близо век и половина.

Плавателният канал днес със сигурност ще струва милиарди, а даже и в миналото е бил толкова скъп,

че според медийни публикации Леонид Брежнев е поискал от политическото ръководство на НРБ да избира между тази идея и изграждането на АЕЦ "Козлодуй.

Освен това двете крайни точки към момента даже не са свързани с магистрала както помежду си, така и с останалата част от България, което е потенциален логистичен проблем. Конкуренция и за еврофинансирането, и за корабния трафик ще идва и от Румъния, която е доста по-напреднала в проекта си за свързване на столицата Букурещ с Дунав.

"Капитал" цитира бившия областен управител на Варна Стоян Пасев, според когото "между 4 и 5 китайски делегации" са разглеждали възможността да се включат с инвестиции и строители, като някои даже са обещавали изграждане за само една календарна година при наличие на държавни гаранции. Подобен тип реализация на проекти вече има в ЕС.

Изграждането на големи плавателни канали по съветски тертип е модерна идея от ранните години на социализма.

Знаков от тази гледна точка е проектът за "Софийско море" - река Искър да потече в обратна посока, за да достигне Дунав до София и също така да се направи 17-километров плавателен канал в южната част на столицата (между Павлово и Панчарево).

През 50-те години хиляди граждани са принудени да работят по изграждането на канала, а десетилетие по-късно - по закопаването на направеното до момента, след като властта осъзнава, че цялата идея е безумна. Въпреки унижението за столичани, това е по-добрият вариант - според много учени проектът е можел да докара на София унищожително наводнение.