Синята партия празнува: СДС мина Христовата възраст, навърши 34

Най-старата дясна партия у нас – СДС, вече мина Христовата възраст и навърши 34 години. По стара традиция, седесарите разрязаха синя торта и почерпиха колегите си в парламента.

Този път, на лидера Румен Христов асистираше шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова, като така символизираха вече утвърдения съюз между двете партии.

Днес СДС става на 34 години. Толкова, на колкото е демокрацията у нас. Толкова, на колкото е началото на разграждането на тоталитарната система. Толкова, на колкото е свободата на словото. Толкова , на колкото е стартът на дългия път на България към завръщането в свободния свят.

Всичко това е СДС! Партията, която наистина промени България и постави стратегическите цели за развитието й, чиито плодове берем днес – членство в колективната система за сигурност-НАТО и в най-големия съюз на свободни държави със споделени ценности – ЕС. Това заяви на паметната дата лидерът на сините Румен Христов.

Честит празник, седесари! Благодаря, че подкрепяхте СДС и в силните му години, и тогава, когато се опитаха да го смажат и заличат. Благодарение на вас, това не се случи. Доверието ви е най-силният стимул да продължаваме да защитаваме ценностите и целите, заради които СДС беше създаден!, обърна се към демократите синият председател.

Съюзът на демократичните сили бе създаден на 7 декември 1989 година, като мощна коалиция от група неправителствени организации, възстановени стари партии и независими профсъюзи. Основната обща цел бе отхвърлянето на комунизма и установяването на демокрация в България.

СДС стана партия през 1998 г., като съорганизаторите на първоначалната политическа формация бяха обявени за „присъдружни“ политически субекти, а във времето голяма част от тях прекратиха съществуването си като политически партии.

Сред учредителите на Съюза на демократичните сили бяха организациите Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност”, „Подкрепа”,  Независимо дружество за защита на правата на човека,  Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, БСДП, БЗНС Никола Петков. По-късно към съюза се присъединяват организациите Радикалдемократическата партия, Зелена партия, Демократическа партия и др.

Пръв председател бе Желю Желев, а секретар на Координационния съвет   Петър Берон.

Съюзът прави своето първо правителство начело с Филип Димитров. В него влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от ДПС. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група Александър Йорданов. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната – приети са закони за възстановяване на частната собственост и за реституция, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в НАТО и Европейския съюз.

След неуспешен вот на доверие, в който против правителството гласуват и депутати от СДС, т.нар. „сини мравки“, Димитров подава оставка и след неуспех за сформиране на ново правителство сините минават в опозиция.

След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 г., председател на СДС става Иван Костов.

В романтичните представи на няколко поколения българи остава най-големия митинг в България, организиран от Съюза на демократичните сили на Орлов мост в София през юни 1990.

Тогава почти 1 милион българи, симпатизанти на синята партия,  заляха тогавашния булевард „Ленин”, сега „Цариградско шосе”.

Това се случи само дни преди първите демократични избори в страната.