Скандалният спектакъл „Калигула“ на Явор Гърдев вече и онлайн (СНИМКИ+ТРЕЙЛЪР)

Нашумелият преди 12 години авангарден спектакъл на Явор Гърдев „Калигула“, за който се говори и до днес, вече ще може да бъде гледан свободно в интернет. Инициативата „Споделени представления“ е на Варненския театър, където режисьорът постави скандалния текст на Албер Камю с участието на Димо Алексиев в ролята на римския император тиранин, който тогава предизвика фурор. Спектакълът на Гърдев е достъпен в онлайн платформа на варненската Мелпомена от 27 март – Световния ден на театъра и може да бъде гледан свободно и по-нататък.

Постановката е отличена с две награди „Икар“ 2009 - за сценографията на Никола Тороманов и за майсторското техническо осъществяване на Варненския драматичен театър, както и с наградата „Аскеер“ 2009 за изгряваща звезда на Димо Алексиев. Актьорското постижение на младия тогава Димо Алексиев е изключително, макар че мнозина съсредоточиха вниманието си не толкова върху силната му игра, колкото върху Адамовото му облекло. Ролята на Калигула обаче се превърна във визитна картичка на актьора, който днес не слиза от малкия екран с множеството си роли в различни филми и сериали.

В периода 2008-2012 представлението е играно многократно на варненска и софийска сцена, както и петкратно в Париж, трикратно в Белгия, двукратно в Москва и в Скопие. Спектакълът не е подходящ за лица под 18 години, тъй като изобилства от сцени на насилие и разврат. „Да правиш съзнателно покушение срещу системата, когато си глава на системата. Да се утвърждаваш чрез самоунищожение. Да доказваш чрез противоречие. Да осмисляш чрез обезсмисляне. Това е екзистенциален пънк!“, казва режисьорът Явор Гърдев.

Пиесата на Албер Камю се взира в тираничното управление на Калигула след смъртта на любимата сестра Друзила, когато - следвайки собствената си логика на съществуване, императорът се превръща от най-авторитетния сенатор в чудовище. Постановката „Калигула” на Явор Гърдев е един магнетичен спектакъл за връзката между смъртта, изкуството и политиката.

Император Гай Цезар Германик, известен като Калигула, превърнал Римската империя в сборище на невиждано дотогава насилие, театрални тържества и кръвосмешение. През краткото си управление Калигула успял да похарчи огромното богатство на империята, най-вече прахосвайки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти.

Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху проституцията, но и да отвори публичен дом в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари. Монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял.

Императорът извършвал кръвосмешения със сестрите си, хранел дивите зверове със затворници и си говорел с луната. Той измъчвал високопоставени сенатори, като ги карал да вървят с километри пред колесницата му. Калигула започнал да конфискува собствеността на богати граждани, които били екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Спял с жените на съюзниците си, а някои историци твърдят, че дори се е сношавал със сестрите си.

„Калигула” от Албер Камю е драматургичен текст, писан през 1938 г., когато нацизмът и тиранията на Адолф Хитлер набира скорост в Германия и в цяла Европа. Пиесата е изиграна за първи път във Франция през 1945 г. Смята се, че чрез този текст всъщност Камю прави паралел между Калигула и Хитлер и прави блестящо философско разсъждение за раждането на тиранина-безумец.

Поради тази причина режисьорът Явор Гърдев и Никола Тороманов, чието дело са сценографията и костюмите, пренасят героите в съвременността, обличайки ги в черно-червени униформи, наподобяващи нацистките, като свастиката е заменена с черно-бял кръг върху червена лента. А чрез зрелищната сценография самият Гърдев изследва границите на тиранията, на политическото безумие на манипулацията.

В спектакъла участват едни от най-известните лица на Варненския театър, сред които Стоян Радев Симеон Лютаков, Даниела Викторова, Михаил Мутафов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова и др. Видеозаписът е осъществен с архивна цел през 2008 г. по време на предпремиерни репетиции на спектакъла без присъствието на публика и без адаптация на театралното осветление към заснемането, уточниха от екипа.  

Снимки: Симеон Лютаков и Драматичен театър - Варна