След 10 г. отлагане: "Бонус-малус" влезе в сила

След повече от десет години обсъждания системата "бонус-малус" при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" вече има нормативна рамка за прилагане. Днес тя официално беше обнародвана и влезе в сила. Основната идея е проста: шофьорите с по-нисък риск да плащат по-малко, а тези, които причиняват повече произшествия и щети, да плащат повече.

Важно е обаче да се уточни какво точно влиза в сила. България не въвежда класическа единна държавна таблица, при която всеки водач автоматично получава определен "бонус" или "малус" и съответно фиксиран процент отстъпка или оскъпяване. Вместо това се създава централизирана система за събиране и обмен на информация за застрахователната история, която застрахователите ще използват при определянето на риска.

Така новият модел оставя на отделните компании да определят как точно историята на клиента ще влияе върху цената на полицата.

Какво всъщност представлява "бонус-малус"?

Принципът е познат в много европейски държави. Ако водачът не причинява катастрофи и не предявява претенции, той се счита за по-нискорисков клиент. Застрахователят може да го възнагради с по-ниска премия. Ако обаче водачът има история на причинени щети, рискът за компанията е по-висок и това може да доведе до по-скъпа застраховка.

С други думи, вместо всички шофьори да бъдат третирани по един и същи начин, цената трябва в по-голяма степен да отчита индивидуалното поведение.

В България през годините са обсъждани няколко различни модела на "бонус-малус", като основният спор е бил дали системата да следва водача, автомобила или комбинация от двете. Дългият спор беше белязан и от два неуспешни опита за въвеждане на системата. Първият модел, който предвждаше класът да се определя на ниво автомобил, а не само водач беше предложен през ноември 2018 г., но предизвика силна обществена и професионална съпротива. Година по-късно КФН, МВР и Министерството на транспорта представиха втори, преработен вариант. И той обаче не доведе до реално въвеждане на системата

Най-общо коментираните варианти са:

Система, базирана на водача - цената на "Гражданска отговорност" се променя според нарушенията и причинените от него произшествия. При чиста история има бонус, а при нарушения и катастрофи - малус. Това е моделът, който най-силно се доближава до идеята "който кара рисково, плаща повече".

Система, базирана на автомобила - историята на щетите се свързва основно с конкретното превозно средство. Тук проблемът е, че при продажба автомобилът сменя собственика си, а заедно с него може да се промени и застрахователният риск. Именно затова този подход беше критикуван като позволяващ историята да бъде "нулирана".

Комбиниран модел - водач + автомобил -вариант, при който значение имат както историята на водача, така и характеристиките и историята на автомобила. Така се отчита например дали автомобилът е участвал в катастрофи, но и кой реално го управлява.

Модел, основан на нарушенията по Закона за движението по пътищата - в различни предложения се разглеждаше възможността при определянето на "малуса" да се използва информация не само за изплатени застрахователни щети, но и за нарушения като превишена скорост, шофиране след употреба на алкохол и други нарушения на правилата за движение.

Модел, основан основно на застрахователните претенции - вместо всяко нарушение автоматично да води до поскъпване, системата да оценява реално причинените щети. Именно към този подход е насочена действащата нормативна рамка, която ще използва централизирана информация от Гаранционния фонд за историята на предявените и изплатените претенции.

Това е едно от най-важните уточнения за новата система.

Няма да има задължителна за всички застрахователи една и съща таблица от типа "пет години без щета = 30% отстъпка" или "две катастрофи = 50% по-висока цена".

Вместо това Гаранционният фонд ще събира и удостоверява историята на застрахователните претенции, а всяка компания ще използва тази информация в собствената си система за оценка на риска.

Застрахователите са длъжни да публикуват политиката си за оценка на историята на претенциите. Именно тази политика ще определя как конкретният клиент се отразява върху крайната цена, посочва дир.бг. 

Така двама водачи с еднаква история на щетите потенциално могат да получат различни оферти от различни застрахователни компании.

Пет години назад ще е "паметта" на системата

В основата на новия модел стои информацията за последните пет години. Данните няма да зависят от това в коя застрахователна компания е бил клиентът. Ако през този период шофьорът е сменял няколко застрахователи, информацията трябва да остане достъпна чрез Гаранционния фонд.

Това е съществена промяна, защото досега историята на клиента можеше да бъде по-трудна за проследяване при смяна на застраховател. Новият подход цели застрахователят да вижда реалната картина, преди да определи риска.

Една от интересните особености на новия модел е, че смяната на собственика на автомобила няма автоматично да заличава историята.

Представете си автомобил, който е бил управляван от един човек и след натрупани щети бъде прехвърлен на друг член на семейството или на свързано лице. Самото прехвърляне няма да е достатъчно, за да се приеме, че автомобилът или неговият реален ползвател започва "на чисто".

Гаранционният фонд ще може да предоставя информация за предишните претенции и когато е имало промяна в собствеността, ако преди това съответният човек е бил собственик, вписан ползвател, нов собственик или обичаен водач на автомобила и е сключвал договор за неговото застраховане.

Идеята е историята да не следва само регистрационния талон, а реалната връзка между автомобила и човека, който го използва.

Това има значение при лизинговите автомобили, при семейните коли, които се използват от няколко души, както и при прехвърляния между лица, които имат връзка помежду си.