След убийството с гира в Кючука: Красимира отърва доживотната присъда

Новини
16:35 - 05 Август 2024
1530
След убийството с гира в Кючука: Красимира отърва доживотната присъда

Красимира Лалева отърва доживотната присъда. Това става ясно от решение на Апелативния съд в града под тепетата. Апелативните магистрати са отменили тежкото наказание и са го изменили на 20 години затвор при строг режим. Последната дума, обаче, ще има ВКС. 

"За да наложи това наказание, съдът е задължен не само да се позове на тежестта на престъплението, но и да посочи  точно кои белези го отличават от обичайните случаи на престъпление от същия вид. В конкретния случай, от изложените мотиви на окръжния съд относно наказанието е очевидно, че те не характеризират престъплението, а единствено и само личността на подсъдимата. А изключителната тежест, която се има предвид  за налагане на наказание доживотен затвор, е характеристика на престъплението. В случая част от аргументацията, ползвана от Окръжния съд, практически представлява неколкократно преформулиране на едно и също обстоятелство – свързано с личностната характеристика на подсъдимата, намерила изява в действията й преди, по време и след убийството. Както бе посочено, по този начин обосновката на изключителната тежест на престъплението е подменена с аргументи за опасността на подсъдимата. В случая инкриминираните действия на подсъдимата относно начина на извършване на престъплението, коментирани по-горе, са основание за ангажиране на отговорността й по квалифицирания състав на убийството по член, който е по-тежко наказуем именно поради проявената особена жестокост при умъртвяване на жертвата като квалифициращо обстоятелство, т. е. касае се за съставомерно обстоятелство.

Повторното му третиране – като отегчаващ фактор е в нарушение на забраната по чл. 56 НК за третиране на едни и същи обстоятелства едновременно като съставомерни, т. е. определящи съответното престъпление и като отегчаващи или смекчаващи. В конкретния случай фактът на нанасянето на посочените увреждания, механизма, по който това се е случило, техният брой, тежестта им, обстоятелствата, при които са нанесени са от естество да характеризират личността на подсъдимата, като свидетелстват за проявена от нея необуздана ярост при оказаното въздействие, нейната отмъстителност. На тази база е възможно да се изведат проявените в извършеното характеристики на личността на подсъдимата като отмъстителност, ожесточение, коравосърдечност, като показател за поведение, ръководено от желание за власт, контрол, отмъщение. А фактите от значение за умъртвяването са свързани с ударите в областта на главата с металната гира и притискането на шията. Интензитетът на това въздействие, при това в директен контакт с тялото на жертвата в предсмъртната му агония, оставането й безучастна към причинените увреждания и последващите й действия по запалване трупа на пострадалия са без съмнение прояви на жестокост, коравосърдечие, ярост и ожесточение на подсъдимата, надхвърлящи жестокостта, която по принцип съпътства 39всяко умишлено убийство. Тези съображения обаче аргументират опасността на подсъдимата и са относими към квалификацията на престъплението, а не към индивидуализацията на наказанието", се посочва в обширните мотиви на апелативните магистрати за взетото решение. 

"Колкото до съображенията, свързани с личността на починалия и полаганите от него грижи за подсъдимата дори и след раздялата им, те действително имат характера на отегчаващи обстоятелства, но не са достатъчни, за да надхвърлят обичайното за случаите на причиняване на смърт и разгледани в контекста на предпоставките за налагане на доживотен затвор, не обуславят изключителна тежест на извършеното. Поради изложеното липсват основания извършеното от подсъдимата престъпление да бъде определено като изключително тежко. Не се налага изолирането на подсъдимата до края на живота й предвид възможността да се поправи и превъзпита чрез налагане на по-леката алтернатива от трите наказания, предвидени в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НК, а именно лишаване от свобода. Този извод се налага не само от чистото съдебно минало на Лалева към инкриминираната дата, сериозно подценено от Окръжния съд (определено като „незначително обстоятелство“). Следва да бъде отчетено и оказано от подсъдимата съдействие на разследващите органи при извършените огледи ги е подпомогнала да открият металната гира, с която е извършено убийството, посочила е контейнерите, в които е изхвърлила дрехи, вещи и предмети с кръв, както и уличната шахта, в която хвърлила телефона на пострадалия (също пренебрегнато от Окръжния съд)", посочват апелативните магистрати. 

Те не споделят и приетите от Окръжния съд като отегчаващи отговорността на Красимира обстоятелства „опитите й да очерни пострадалия по всевъзможно грозни начини“; дадените обяснения с противоречиви и взаимноизключващи десетки версии, които пречат за установяване на обективната истина; липса на разкаяние; формалното признание на вината; „липсата на каквато и да е критичност към  стореното, преосмисляне и поемане на отговорност за него“.

"Конкретното поведение на обвиняемия/подсъдимия в наказателното производство е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова даването на различни обяснения за извършеното, за поведението на пострадалия, непризнаването на вина и липсата на състрадание към жертвата са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимата и да утежняват наказателноправното й положение", категорични са от Апелативния съд. 
Убийството стана на 21 октомври 2021 г. в апартамента на Красимира на ул. „Трети март“. Предния ден тя поискала Божан да отиде при нея, но той заявил, че има настинка, и обещал да отиде на следващата сутрин. Тя обаче го обвинила, че ще се среща с друга жена. Той пристигнал в нейното жилище малко по-късно от уречения час. След скандал тя излязла на терасата и взела гира с тегло 2,5 кг. Минала зад него и му нанесла поне четири удара в главата.

След посегателството Божан бил все още жив, но в агония. Това принудило Красимира да се подсигури. Захлупила главата му с найлонова торба. За финал решила да изгори тялото, с надеждата, че ще изчезне всяка една следа. 

Впоследствие се свързала с отец от храм "Св. Марина" в Пловдив, пред когото признала за убийството. Свещеникът подал сигнал в полицията, чувайки жестоката история.