Смрад и нечовешки труд стоят зад най-луксозните кожени чанти в света

Казаните във Фес изглеждат като огромна цветна мозайка, но зад красивата гледка стои един от най-тежките занаяти в Мароко.

Отдалеч кожарниците на Фес приличат на огромна палитра. Десетки каменни казани са подредени един до друг, пълни с течности в бяло, кафяво, жълто, червено и синьо. От терасите над тях гледката е впечатляваща.

Само че на няколко метра от казаните впечатлението се променя.

Въздухът е тежък, а миризмата на сурова кожа, животинска лой, и използваните при обработката вещества се усеща още преди да се стигне до самите работници. На туристите се дава стрък мента, който да притъпи гаденето от мириса на разлагаща се плът. 

Тук кожата не започва живота си като луксозна чанта или скъпи обувки. Тя пристига като сурова животинска кожа и преминава през поредица от тежки ръчни операции, преди да стане материал за готово изделие.

Работата е буквално вътре в казаните

Една от най-впечатляващите гледки във Фес са самите работници.

Те влизат в големите каменни вани и обработват кожите директно в разтворите. Често са боси, с навити дрехи или минимално защитно облекло, докато стъпват върху кожите и ги размесват и обработват с крака и ръце.

Това не е демонстрация за туристи, а реална физическа работа.

Именно тези кадри са превърнали кожарниците на Фес в една от най-разпознаваемите гледки на Мароко.

Първо идва най-тежката част
Преди кожата да може да бъде боядисана, от нея трябва да бъдат отстранени космите и остатъците.

Традиционно се използват варови разтвори, а след това кожата преминава през процеси на омекотяване и подготовка.

В традиционната технология на Фес е известно и използването на гълъбови изпражнения. Те съдържат вещества, които подпомагат омекотяването на кожата.

Точно тази комбинация от сурова животинска кожа, органични материали, вода и химични процеси е една от причините миризмата около кожарниците да е толкова силна.

А после идват цветовете

След тежката първоначална обработка кожата се боядисва.

Традиционно са използвани различни растителни и минерални материали за получаване на цветове. Днес в производството се използват и съвременни багрила.

Затова казаните във Фес изглеждат като гигантска палитра.

Но зад красивите цветове има дни тежък физически труд.

Кожите трябва да бъдат обръщани, изплаквани, обработвани и премествани многократно.

От животинска кожа до мароканска чанта

След обработката кожите се изваждат и се оставят да изсъхнат. Част от тях се разстилат на слънце или се окачват по стените и покривите на работилниците.

След това започва другата половина на занаята.

Кожата се изрязва и оформя, а други майстори я превръщат в бабуши, чанти, портфейли, колани, обувки и якета.

Така един продукт може да премине през ръцете на няколко различни занаятчии.

Защо мирише толкова силно?
Причината не е само една.

Миризмата идва от комбинацията между сурови животински кожи, мазнини, органични вещества, отпадъци от обработката и различните разтвори, използвани при подготовката и боядисването.

Традиционните кожарници не са фабрика с климатизация и автоматизирани производствени линии.

Те са работещи занаятчийски пространства в старата медина на Фес.

И именно това прави гледката толкова необичайна.

Кожарниците са част от историческия облик на старата медина на Фес, включена от ЮНЕСКО в списъка на световното наследство.

Традиционните занаяти са сред характерните особености на града, а обработката на кожа остава един от най-разпознаваемите.

Отгоре туристът вижда красиви цветни кръгове.

Отдолу обаче картината е съвсем различна – мокра кожа, боси крака, тежка миризма и ръчен труд под мароканското слънце.

И чак след всичко това идва лъскавата чанта, обувките или коланът, които туристът може да купи на пазара.