Социалният министър на Чехия предлага за по-ранно пенсиониране
Министърът на труда и социалните въпроси на Чехия Алес Ючелка е внесъл предложение за мащабни промени в пенсионната система, които предвиждат по-щедра валоризация на пенсиите и намаляване на възрастта за пенсиониране.
Мерките все още не са приети и предстои обсъждането им в парламента, но според разчетите биха натоварили държавния бюджет с до 127 млрд. крони годишно (около €5,1 милиарда).
Проектът на Ючелка предвижда по-високи пенсии още от началото на следващата година при условие, че бъде одобрен, както и таван на пенсионната възраст от 65 години, вместо сегашните 67. Опозицията и част от икономистите вече разкритикуваха инициативата заради потенциалния ѝ ефект върху публичните финанси.
Нова индексация
Според предложението пенсиите отново ще се индексират спрямо инфлацията и половината от ръста на реалните заплати, вместо сегашната 1/3. За хората над 80 години се предвиждат и допълнителни "възрастови бонуси" на всеки 5 години, макар конкретният им размер да не е уточнен. В момента системата добавя 1000 крони (около €40) на 85 години и 2000 крони (около €80) при навършване на 100 години.
Пакетът включва и промени за работещите пенсионери - за всяка допълнителна година трудов стаж пенсията им би се увеличавала с 1,5% от изчислителната база, като съществуващата отстъпка от социални осигуровки ще остане в сила.
Вместо 67 - 65
Най-големият потенциален ефект върху бюджета идва от предложението за ограничаване на пенсионната възраст. По разчетите това би означавало допълнителен разход от 68-77 млрд. крони годишно (€2,7-3,1 милиарда), или 0,8-0,9% от БВП. По-щедрите валоризации биха добавили около 30 млрд. крони годишно (€1,2 милиарда), мерките за работещите пенсионери - 17 млрд. крони (€680 милиона), а възрастовите бонуси - 3 млрд. крони (€120 милиона).
Общият ефект от предложенията на Алес Ючелка при евентуално приемане би бил влошаване на бюджетното салдо с около 127 млрд. крони годишно (около €5,1 милиарда). Част от икономистите предупреждават, че реалната цена може да достигне 160 млрд. крони (около €6,4 милиарда), което евентуално би довело до по-висок дълг, по-високи данъци или съкращаване на други публични разходи.