София мяза на Михайловград през 1983 г. Терзиев, купи една елха с твои пари

Странно животно е българинът. Готов е да даде тройно повече пари за да досипва масло в изпърдяната си трошка, отколкото за някой урок по математика на малоумния си син, който в осми клас не знае таблицата за умножение. Бави си вноската по бързия кредит, ама се е запасил с бомбички и факли за четирицифрена сума за Нова година, 1 май, 9 септември, рождения ден на братовчеда и деня на света Варвара. Калъфката на телефона му струва половин месечна заплата, обаче си купува народна кайма по 2,80 лева пакетчето да прави сандвичи на децата и псува колко е скъпо.

Да, излишната показност и харчене на неоправдани средства по празници и тържествени поводи е висша форма на примитивизъм и недалновидност, но пък не бива да залитаме и в другата крайност. Ето, декември вече го преполовихме, а София е мрачна, минорна, скучна и постна като предговор от Любомир Левчев на събраните съчинения на Тодор Живков. Знам, че няколко лампички няма да преподредят паветата на Йорданка Фандъкова и да отворят „Шишман“, ама имам една идея.

Докато Ванчето, Георги Георг., Борис Бонев и останалите се пощипват по дупетата в Столичния общински съвет и демонстрират функционална импотентност като на 86-годишен католически кардинал, кметът Васил Терзиев може сам да се намеси. Без да подписва документи, да търси подизпълнители, да обявява конкурси и да чака районните кметове да си съберат таксата смет. Може да бръкне в собствения си джоб и да купи една читава елха за центъра на София.

Вместо да открива пластмасовите говна, които трупащите стотици милиони свръхпечалба банки и хазартни оператори „подаряват“ на града, Васко може да им натрие носа с едно движение на ръката. И да им покаже какво мислят софиянци за рекламната им, бутафорна щедрост, поръчана с намаление от Китай. Ще му струва колкото месечните заплати на трима мениджъри на средно ниво във фирмата.

Да, важно е да се погрижим за паркоместата в центъра, за замърсяването от вехтите дизеляци, за покъртителното ниво на педагогическия, административния и здравния персонал. Но няма нищо лошо да започнем с няколко коледни лампички. Хей така, да покажем, че е 2023-а, а не 1983-а и сме в европейска София, а не в епицентъра на болшевишкото въстание Михайловград. Понякога един малък жест, един личен пример върши повече работа от хиляда стратегии, от милион политически маневри, от най-добре изпипания график и най-акуратния разчет на средства.

Наречете го позьорство, снобизъм, арогантност. Но сега столицата има кмет, който може да си позволи да заобиколи всички формалности и с личния си пример да покаже как да направим родния си град по-светъл, по-усмихнат, по-приветлив. Не е нужно после да обикаля телевизионните студия с фактурата за елхата и да се бие в гърдите с нея, както прави Делян Добрев с мазните си листчета със сметки за цените на петрола.

Ако Терзиев направи първата крачка, може би и собственикът на кварталната месарница ще се сети да тури някое клонче между свинските крачета, а автомонтьорът вместо с псувня до девето коляно ще ни изпраща с „Весели празници“. И така, след още някоя Коледа, няма вече и да се сещаме за кака Данче и паветата й.