Софийска филхармония чества годината на Бетовен с маестро Саша Гьотцел

Първият концерт на Бетовен и неговата Пета симфония ще звучат в зала "България" на 27 февруари. Събитието е част от цикъла концерти, с които Софийската филхармония отбелязва 250 години от рождението на Бетовен. 2020-та е обявена в цял свят за Годината на гениалния композитор. На диригентския пулт в София застава маестро Саша Гьотцел, който от този сезон е главен гост-диригент на Националния оркестър. Солист е любимецът на българската публика Георги Черкин.

Бетовен посвещава Първия си концерт за пиано на своята ученичка, племенницата на Графиня фон Кеглевич - Анна Луиз Барбара Одескалки, известна повече като „Бабет“. Премиерата на творбата е в Прага през 1798 година, солист е самият Бетовен, а две години по-късно концертът е изпълнен и във Виена.

Това е първият публикуван клавирен концерт на Бетовен, но всъщност е вече третият му опит в жанра. Още през 1784 композиторът  създава концерт за пиано в ми бемол мажор, а Вторият клавирен концерт, въпреки че е публикуван след Първия – през 1801 в Лайпциг -  е написан десет години по-рано.

Едно от най-популярните и най-често изпълнявани произведения в класическата музика, Петата симфония на Бетовен представя  най-ярко основната идея в цялото му творчество, която обикновено се формулира така: „чрез борба към победа“. Въпреки неуспешната премиера през 1808, много скоро тя получава широка известност и си извоюва репутацията на водещо произведение, което Ернст Теодор Амадеус Хофман нарича „едно от най-значимите произведения на епохата“.

Австриецът Саша Гьотцел е и художествен ръководител и главен диригент на Филхармоничния оркестър „Борусан“ в Истанбул, с чиято история са свързани участията на забележителни солисти и в програмите на водещите международни фестивали в Залцбург, „Би-би-си Промс“, Истанбулския фстивал. С Оркестър „Борусан“ Гьотцел сътрудничи със солистите Даниил Трифонов, Юджа Уанг, Рудолф Бухбиндер, Мърей Парая, Максим Венгеров, Аркадий Володос, Юлиан Рахлин, Дениъл Хоуп, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Нетребко, Рене Флеминг, Брин Терфел, Пьотър Бечала.

Работи с Филхармоничния оркестър на Канагава, Симфоничния оркестър на Бретан, Австрийско-корейския филхармоничен оркестър, Симфоничсия оркестър NHK, Мюнхенския симфоничен оркестър, Дрезденския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Израелския филхармоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, симфоничните оркестри на Люксембург, Страсбург, София и Ванкувър, Парижки камерен оркестър.

Активно участва и като оперен диригент на постановки в Мариинския театър, Виенската народна опера, операта в Анже и Нант, в Монпелие, Рен, Националната опера на Нанси, в токийската зала Бунка Кайкан. След спектакъла на „Сватбата на Фигаро“ във Виенската държавна опера е поканен за допълнителни спектакли в театъра.

Саша Гьотцел изпитва особен сантимент към творчеството на големия класик: "Бил съм в досег с музиката на Бетовен откакто се помня. Още като дете съм го слушал без да имам представа кой е; впоследствие като студент - във възторг от това какво можеше да породи музиката му в душата ми; и най-сетне, като професионален музикант неспирно изучавах ДНК-то на творчеството му, за разбера по-добре какво евентуално би искал той да научим чрез музиката си. Честно казано, смятам, че никога няма да разберем напълно неговата музика. Това е като да се опиташ напълно да разбереш  Вселената - невъзможно е. Тук действат сили и закономерности, които надминават способностите на интелекта. А веднага щом открием нещо ново и го разберем, то чисто и просто отваря врата към съвършено нова галактика, в която си взаимодействат нови сили и нови закономерности. По мое мнение, Бетовен е от композиторите, които имат много по-дълбоко разбиране не само за силата на музиката, но и за самия живот. Неговата музика може да бъде изцяло анализирана по интелектуален път, но силите, които действат в нея никога няма да бъдат разбрани напълно."

Ювелирната техника на Георги Черкин го поставя сред най-обичаните български музиканти. Кариерата му на концертиращ пианист започва през 1996, когато дебютира с Втория клавирен концерт на Рахманинов в зала „България” със Софийската филхармония. Следват многобройни участия в страната и в чужбина. Изнася концерти в световни зали като Auditorio в Рим, Musikhalle в Хамбург, Convention Center в Окинава, Kaufmann Concert Hall в Ню Йорк, Palais des Beaux Arts в Брюксел.

През последните години е награждаван за принос в развитието и популяризирането на културата в страната като “Кристална Лира”, “Златен Век”, “Златно перо” и др. Победител е на международните конкурси “Панчо Владигеров” в Шумен, Premio Sassari в Италия и “Млади музикални дарования” в София.

Активната му концертна дейност включва рецитали в София, Рим, Берлин, Варшава, Париж, Прага, Варшава, Братислава, както и участия със Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Класик ФМ, Симфоничен оркестър „Билкент” в Анкара, Оркестърът на Санта Чечилия в Рим и др., под диригентството на Емил Табаков, Милен Начев, Георги Димитров, Станислав Ушев, Йордан Дафов, Хория Андреску, Овидиу Балан, Мигел Граса Мора.

През сезон 2007-2008 пианистът открива престижния фестивал „Европалия” в Брюксел, изпълнявайки Фантазия за пиано, хор и оркестър от Бетовен с Букурещката филхармония „Джордже Енеску” в световноизвестната зала Palais des Beaux Arts. В началото на 2009 той е избран от Министерството на културата на България за участие в „Дните на българската култура в Русия”, където свири Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров.

Билетите за концерта са почти изчерпани. Ограничено количество от тях могат да се намерят на касата на зала "България".