Солскяер: Само при мен Юнайтед имаше постоянство

Изминаха две години и половина, откакто Манчестър Юнайтед уволни Оле Гунар Солскяер, а норвежкият специалист проговори за престоя си на „Олд Трафорд“ пред Four Four Two. Откакто напусна, 51-годишният специалист не е водил други клубове, предпочитайки да се наслаждава на спокойния живот в родния град Кристиансунд на брега на Атлантическия океан.

Най-яркият спомен

Победата над ПСЖ в 1/8-финалите на ШЛ през 2019 г. Тази специална вечер на „Парк де Пренс“ ме превърна в постоянен мениджър на Манчестър Юнайтед. Бяхме загубили с 0:2 у дома срещу много силен отбор, но аз винаги имах чувство, че можем да ги обърнем. Може би и те бяха прекалено уверени, че вече са свършили работата, но за всички мисията в Париж изглеждаше невъзможна.

Коментаторът по телевизията каза, че няма как да вкараме 3 гола на техния стадион. Аз обаче исках да вдъхна вяра на момчетата.

„Високите планини са там, за да бъдат изкачвани”, казах аз.

Юнайтед винаги е бил клуб, който не се предава, процъфтявал е в несгодите. Работихме здраво и набелязахме техните по-слаби играчи, които знаехме, че могат да се пропукат. От уважение няма да споменавам имена, но знаехме, че самочувствието им, граничещо с арогантност, в един момент ще стане наше оръжие.

Казах на играчите да се насладят на химна на Шампионската лига и да се уверят, че няма да го чуят за последно този сезон. Лукаку вкара 2 гола за 30 минути и ние водехме с 2:1. Трябваше ни само още един гол. Вече ги бяхме изненадали, отбелязвайки два. Беше ясно, че те ще се разклатят още повече, ако се задържим до последните 10 минути. И точно така стана...

Дузпата, която вкара Рашфорд в 94-ата, е напрежение, с което могат да се справят само най-големите звезди. Аз изтичах през терена, за да празнуваме заедно в дъжда. После в съблекалнята имаше голям купон, още го пазя на клипче в телефона.

За съседството със сър Алекс Фъргюсън

Когато бях играч, живеех на две крачки от Фъргюсън. Все още ме е страх сега, когато го споменавам (смее се). Понякога ме молеше да го закарам до вкъщи след мачове. Ако сме загубили, това бяха най-лошите 10 или 15 минути, защото имаше лошо настроение. Но ние всъщност се радвахме на прекрасни взаимоотношения.

Особено след разваления ми трансфер в Тотнъм през 1998 г. Тогава сър Алекс ме повика и каза, че са приели оферта за 5,5 милиона паунда. Клубът наистина имаше спешна нужда от парите. Фърги обаче тайничко ми каза, че въпреки всичко не иска да си тръгвам. Обеща да играя повече и да бъда важна част. Така се разбрахме да остана, а сезонът завърши с онзи велик гол срещу Байерн на финала в ШЛ…

Научих много от сър Алекс и като мениджър. Спомням си как винаги придаваше важност на здравата работа по време на разбори. Но уточняваше: „Това вашето всъщност не е здрава работа... Питайте родителите, бабите и дядовците ви, които наистина са бачкали като луди по цял ден”.

Бяхме най-силните в света, но той ни държеше здраво стъпили на земята. Сега вече нещата са различни. Ако направиш някаква забележка на играч, на другия ден ще получиш оплакване от неговия агент или семейството му. Промени се начинът на общуване. Ако сър Алекс искаше да ми каже нещо, вдигаше телефона и ми звънеше, а сега вече е по-трудно да говориш с някого.

За поканата да стане мениджър

В договора с Молде имах клауза, че мога да си тръгна без неустойка, ако Юнайтед ме потърси. Никой не вярваше, но се случи. Бях представен на коледното парти пред хиляда служители през 2018 г., а в първия мач срещу моя бивш клуб Кардиф вкарахме 5 гола. Просто трябваше да позволя на футболистите да играят. Да атакуват, да тичат напред, да създават положения и да се наслаждават на привилегията да носят фланелката на Юнайтед.

Спечелихме 8 поредни мача и изведнъж медиите заговориха, че ще получа работата за постоянно. В началото се радвахме на момента, но после нещо се промени. Имаше умора, защото изисквахме много, а това причини контузии. Някои играчи искаха да си тръгнат... Усещах как в балона вече няма въздух, но в моите 2 пълни сезона начело завършихме в Топ 3 на Висшата лига.

Незабравимите моменти

Няма как да забравя онзи гол на Мактомини в 96-ата минута срещу Ман Сити в последния мач преди локдауна с коронавируса. Също така победите с 9:0 над Саутхемптън, 6:2 и 5:1 срещу Лийдс на Марсело Биелса... Да бием Сити като гости не беше проблем. Затова смятам, че не получихме нужното признание за организираната игра в защита и атака, която показвахме. За разлика от всички други мениджъри след ерата „Фъргюсън“, които нямаха постоянство, ние го постигнахме в цели 2 поредни кампании с финиширане в Топ 3. Това беше прогрес, но него вече го нямаше в последния сезон. Насладих се на престоя в Юнайтед, ако изключим края. Имаше нещо, което липсва – трофей.

Една дузпа във финала на Лига Европа (срещу Виляреал) можеше да промени всичко, защото отличията са важни в Юнайтед. Но също така е от значение да поставиш основите на добро представяне. Аз направих именно това.

Не искахме да позволим на Кристиано Роналдо да отиде в Ман Сити, затова решението да го вземем изглеждаше правилно. Сезонът започна добре, но Бруно Фернандеш изпусна дузпа срещу Вила и нещата се объркаха. Когато трябваше да сме обединени, егото надделя. Разбихме Тотнъм с 3:0, при това като гости, но само след 2 мача бях уволнен. Сигурно няма друг такъв случай в историята...

За дните като играч

Знаеше се, че Фъргюсън иска да купи Шиърър (1996 г.), но се наложи да се утеши с по-евтин вариант в мое лице. Не чувствах напрежение. Имах нужда от 6 минути, за да отбележа първия гол. Това беше началото на нещо специално. Имахме страхотна съблекалня.

Предизвиквахме се, обичахме се и дори стигахме до бой, защото се нуждаехме от победите. Дейвид Мей беше шегаджия, Пол Скоулс тих убиец, а Кантона определяше настроението. Когато той влизаше в съблекалнята, всички сядаха мирно и го гледаха… Алекс Фъргюсън знаеше, че ще бъда ядосан, когато остана на пейката, но точно това е хубавото, защото по този начин ме караше да бъда още по-мотивиран да вляза и да се докажа. Същото беше и с Алан Смит.

Какво прави сега?

Имах оферти да поема 2 национални отбора от Европа, както и тимове от Саудитска Арабия. Парите бяха големи, но за мен не са най-важни. Отказах работа и в Англия. Без да звучи арогантно, след като съм водил Манчестър Юнайтед, няма как да поема всеки друг отбор.