Созополчани разгневяват Света Марина – бутат й храма

Открай време созополчани вярват, че Света Марина пази тях и града им от лоши поличби и нещастия и затова великомъченицата е избрана за закрилница на Созопол. А на 17 юли – денят, когато църквата почита светицата е и празник на морския град, наследник на гръцката колония Аполония.

Света Марина е тачена на цялото Южно Черноморие, защото се смята за покровителка на водите и на морето. Смята се, че нейното име идва от тракийското „мар”, което означава „голяма вода”. Затова и на юг Бургас има много църкви, параклиси и местности, кръстени на светицата. А на всеки 17 юли жителите на Созопол й отдават особена почит и правят курбан за здраве и за благодарност за небесната закрила в местността Света Марина в близост до древния град.

В Странджа и на някои места из Родопите пък Света Марина се приема за сестра на гръмовержеца Свети Илия и за покровителка на змиите и също така като пазителка от огън и мълнии, подобно на брат си. Затова и в Странджанско култът към светицата е силен и неслучайно тези места са осеяни с множество малки параклисчета и лековити извори, носещи нейното име.

Християнският празник в чест на Великомъченица Марина се отбелязва в последния от трите най-горещи летни дни през годината. Тези дни българите наричат „Горещници” – 15, 16 и 17 юли. Според народните вярвания докато траят Горещниците, не се работи нищо на полето. Вярва се, че ако някой отиде да жъне на нивата, снопите му ще се запалят.  

На иконите Света Марина често е изобразявана, хванала дявола за рогата, като се вярва, че със своята воля и благочестие, тя е успяла да победи злото. Света Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, но сама открила пътя към Христос. Жестоко е изтезавана и е убита заради това, че е приела християнството.

„Като покровителка на Созопол Света Марина символизира слънчевия характер на жителите му и вечния им стремеж да съграждат и творят в името на по-доброто бъдеще”, казва кметът Панайот Рейзи.

Освен че я почитат обаче местните изпитват и боязън да не би светицата да се разгневи и да ги накаже. А никак не са отдавна времената, когато созополчани са изпитали гнева на Света Марина. Историята, която ще ви разкажем обяснява и защо именно тя става патрон на древния морски град, а не примерно светецът, покровител на моряците и рибарите – Свети Никола. Местните тачат великомъченицата от край време, но официално тя е обявена за закрилница на Созопол след демократичните промени от 1989 г., а 17 юли е обявен за празник на града.

Параклисът на Света Марина се намира в едноименната гориста местност край Созопол. След идването на комунистите на власт през 1944 г. обаче малката църква е брутално разрушена. 20 години по-късно Аполония е покосена от нещастие – внезапно започват да измират много млади хора – или загиват в катастрофи, или умират неочаквано от различни болести. Жителите са в стрес, никой няма обяснение за случващото се. И един ден в края на 60-те, когато се вихри войнстващият атеизъм и все още споменаването на Бог и влизането в църкви се наказва сурово от народната милиция, на най-стария жител на Созопол му се присънва пророчески сън.

Параклисът на Света Марина се намира в едноименната гориста местност край Созопол

Дядо Щерион сънува, че намира в плевнята си млада жена, която спи на сеното. Старецът си помислил, че е някаква луда и понечил да я изгони. Тя обаче го спряла с думите, че е Света Марина и че спи в плевнята, защото хората разрушили къщичката й. Светицата казала на дядото, че докато не бъде възстановен нейният храм още млади хора ще продължат да умират в Созопол.

Дядо Щерион се сепнал, станал от сън и веднага разказал съня си на най-близките си и на неколцина съседи и приятели. Мълвата веднага се разнесла из града, събрали се петдесетина от най-възрастните жители, предимно баби и решили, че започват да събират пари за възстановяване на параклиса на Света Марина в едноименната местност.

Местните осъзнали, че гневът на светицата е много по-страшен от репресиите, на които биха могли да ги подложат комунистите заради построяването на църквата. И созополчани набързо събрали пари и през 1969 г. възстановили параклиса на Света Марина. И морът спрял. 

Параклисът е може би единственият християнски храм, построен у нас по времето на социализма. Още тогава жителите на курортния град, възпят от Георги Минчев, твърдо решили, че светицата е тяхна покровителка.