Специалния 10 години по-късно: След Требъла избягах от Интер!

Нещо за четене
17:30 - 10 Август 2020
595
Специалния 10 години по-късно: След Требъла избягах от Интер!

По случай десетата годишнина от Требъла, който Интер постигна, тогавашният наставник на тима - Жозе Моуриньо, даде обширно интервю за theathletic.com, в което разказа за интересни случки от престоя му в Интер.

"Бих могъл да напиша книга от 1000 страници за моите две години в Интер. Може би. Но първо трябва да поискам разрешение от момчетата, защото има много забранени истории", сподели през смях Моу.

Моуриньо се разхожда из тренировъчния център на Тотнъм, спомняйки си за едни от най-славните дни в кариерата си. 10 години, откакто Интер написа златна страница от историята и стана единственият италиански отбор, който някога е печелил требъл и както всеки, който е бил на дерби на "Меаца", знае с каква гордост феновете на Интер изтъкват това.

Същата гордост, с която изтъкват, че никога не са били в Серия "Б", за разлика от големите си съперници Милан и Ювентус.

Моуриньо разговаря между тренировките в един прекрасен летен ден в Лондон, времето предразполага за един от многото ритуали в онзи отбор на Интер. Известните аржентински барбекюта, организираше ги Хавиер Санети, митичният капитан на Интер.

"Веднъж седмично - казва Моуриньо. - Естебан Камбиасо носеше говеждото. Валтер Самуел беше майсторът на грила, а Диего Милито... Деян Станкович се шегуваше с него, че той просто идва и яде".

"Храната беше невероятна, но значението на тези барбекюта далеч надхвърляше фантастичното аржентинско месо, което беше споделяно с целия отбор. Беше много повече от това".

Моуриньо говори за семейство - такова, което никога не се разпадна. Десетилетие по-късно връзката между тях е толкова силна, колкото и тогава.

Марко Матераци - световен шампион и корав защитник, създаде група на отбора в WhatsApp, която залива телефона на Моуриньо със съобщения.
Жулио Сезар добавя: "Най-активният човек в групата, този който се шегува най-много, е Жозе".

Елитният спорт почти винаги е свързан с победите. Без трофеите, които Моуриньо спечели с Порто, той не би могъл да се представи в Челси като "Специалния". Но нещото, което е най-специално за него, са връзките и спомените, създадени по пътя.

"Никой не забравя рождените дни, важните дати, спомените от онези времена", казва Моуриньо.

"Никой не забравя да подкрепя другите. Сега всеки има различен живот, но както казах, ние сме като семейство".

"Дори да сме далеч, винаги сме близки и аз чувствам дори в сегашната ми работа, че сме много близо всички заедно. Да ти пожелаят успех преди мача, да те поздравят при добър резултат, да ти кажат положителни думи при лош резултат. Ако сега си включа телефона, със сигурност ще имам много съобщения в нашата WhatsApp група и това за мен е най-важното. В моята кариера всички големи постижения на моите отбори бяха постигнати с този тип връзка, с този вид манталитет. Всичко във футболния отбор започва, когато имате такъв тип съпричастност и ние го имахме".

Всичко започна около полунощ на 11-ти март 2008 г. Ливърпул с Фернандо Торес току-що беше елиминирал Интер на 1/8-финал в Шампионската лига и Роберто Манчини може би позволи емоциите да вземат връх над него. За ужас на присъстващите на пресконференцията, а още повече за съблекалнята на отбора, Манчини обяви, че е съобщил на собственика на Интер Масимо Морати за намерението си да напусне в края на сезона. Голяма изненада. Манчини тъкмо беше подписал нов договор, до 2012-та. Дни по-късно, след като страстите се успокоиха, той призна, че се е поддал на емоциите. Манчини промени решението си и заяви, че иска да остане в отбора. Но щетите вече бяха нанесени.

Той изгуби своята тежест пред отбора, който вече се задъхваше от големия брой контузии. Интер се сгромоляса, като пропиля преднина от 11 точки, за да се обърне отчаяно към контузения Златан Ибрахимович, който влезе от пейката в последния кръг от сезона и донесе титлата срещу Парма. Междувременно слуховете за контакт с Моуриньо се разрастваха и Манчини започна да се страхува от най-лошото, когато Фабио Монти от Кориере дела Сера, журналист най-близо до кухнята на отбора, написа два дни след отпадането от Ливърпул, че Морати иска да назначи Моуриньо. В края на май се появиха снимки от среща в ресторант в Париж, и тайната беше разбулена.

Няколко дни по-късно Моуриньо беше представен с големи фанфари. Както и в Челси, той незабавно изрече емблематични реплики пред журналистите. Английски журналист попита Жозе дали са верни слуховете, че иска Франк Лампард в Интер. Моуриньо не искаше да говори за играчи на други отбори, но не остави нещата така. Io non sono pirla - каза той, използвайки милански диалект - "Не съм идиот".

Да спечелиш медиите беше постепенен процес. В Италия, със световноизвестната треньорска школа в Коверчано, няма значение колко голяма е репутацията ти или какво си спечелил в миналото. Трябва да се доказваш от самото начало, особено ако си аутсайдер.

Манчини спечели шампионската титла след 18 години пауза и до пристигането на Моуриньо Интер доминираше в Италия от три години. Летвата беше много високо. Очакванията още по-големи. Моуриньо трябваше да постигне само изключителното, победа в Европа. Спечелването на титлата с 10 точки преднина в първия му сезон не беше достатъчно.

Той бе съден за представянето в Шампионската лига и въпреки, че Ибрахимович удари греда, а Станкович пропусна златни шансове, Интер отпадна от Манчестър Юнайтед на същия етап като предната година. За Морати беше трудно да го приеме. За целия си престой в Интер президентът призна, че тогава е бил най-ядосан и е показал на всички чувствата си.

Моуриньо можеше да си тръгне през онова лято, точно както направи Ибрахимович. Реал Мадрид го искаше в Испания.

"Морати ме помоли да остана", казва Моуриньо.

Аз му заявих, че ще остана, защото причината, поради която дойдох тук, беше да Ви сбъдна мечтата на живота като президент".

Мечтата, за която Моуриньо говори, беше тази, която Морати преследваше, след като върна клуба в семейството през 1995-та. Мисията на петролния магнат беше да подражава на баща си Анджело, човекът, който направи Интер велик през 60-те години на миналия век, когато неговия еквивалент на Моуриньо - Магьосника Еленио Ерера, им донесе две титли на Европа.

45 години изминаха откакто за последен път опитаха от този успех, и за да затвърди мястото си на доминиращ отбор сред величията в Италия, Интер трябваше да повтори успеха.

За това конкретно поколение на Интер, това беше нещо като последен танц. Санети и Матераци бяха на 36, Кордоба на 33, Станкович на 31, Камбиасо и Жулио Сезар на 30. Прозорецът им от възможности се затваряше.

"Пред играчите има различни перспективи, когато те стигнат до края на кариерата си", казва Моуриньо.

"Има футболисти, които просто искат да бъдат там още няколко години от договора си - още няколко милиона, преди да се оттеглят. Има и други момчета с различна гледна точка, която е: Нека се опитам да достигна до върха в кариерата си, нека да опитам и да направя нещо, което никога не съм правил. Мисля, че това беше въпросът. Тези, които бяха титуляри, бяха фантастични. Но тези, които не играеха редовно, Матераци, Толдо, Орландони, Кордоба - винаги бяха там за отбора, винаги за по-младите момчета, винаги там за треньора, винаги там, за да помагат. Това беше наистина фантастично постижение и една от причините, поради които бях толкова щастлив. Усетих, че моята радост и емоциите ми не са за мен, а за тях. Не беше за мен да спечеля втората си Шампионска лига, а за това да сбъднат мечтите си".

Поражението от Юнайтед и цялостното представяне в Шампионската лига - те завършиха като подгласници на Панатинайкос в групата, записвайки равенство 3:3 с Анортозис в Кипър и загуба 1:2 от Вердер, предостави на Моуриньо картината, която му беше необходима за да коригира и надгради отбора през лятото на 2009-та. Това лято трябваше да се превърне в най-добрия трансферен прозорец, правен някога от отбора. Той получи пълно доверие от Морати и Бранка, въпреки провалите с трансферите на Куарешма и Мансини.

Интер започна, като удовлетвори желанието на Ибрахимович да играе за Барселона, но само след като получи Самуел Ето'О и 46 милиона евро в замяна - може би най-брилянтната сделка за всички времена.

Нападателят от Камерун току-що беше спечелил требъл с Барселона. Но едва ли предполагаше, че му предстоеше да го постигне отново и да играе в защита. Матераци и Моуриньо прилагат чар, за да го примамят в Милано. Защитникът изпраща съобщение на Ето'О: "Ако дойдеш в Интер, ще спечелим всичко".

Моуриньо му изпраща снимка на фланелката с номер 9: "Твоя е! Чакам те". Как можеше Ето'о да откаже?

"Странно е, че Самуел през цялата си кариера така и не успя да спечели "Златната топка", отбелязва Моуриньо с учудване.

Джордж Уеа остава единственият играч от Африка с тази награда.

През това лято Интер стегна всичко, подсилвайки се и в атака, и в защита. Лусио пристигна от Байерн Мюнхен и направи защитата по-бърза и пъргава. Бранка изтъргува бъдещето за настоящето, включвайки Леонардо Бонучи в сделките за диригента в полузащитата Тиаго Мота и Принца Милито - нападател, който, по думите на Матераци, "си губи времето в по-малки отбори, когато талантът му да решава големи мачове заслужава много повече от нискоразрядни отбори".

Милито тъкмо беше навършил 30 години и беше завършил на второ място при голмайсторите в Серия "А", след Ибрахимович. Дори след предстоящия митичен сезон, в който той повече от всеки друг помогна за успехите, признанието пак не беше достатъчно, защото той дори не попадна в краткия списък за Златната топка.

Моуриньо продължаваше да работи с телефона си по време на трансферния прозорец. Той изпрати съобщение на Уесли Снайдер, който беше поставен в трансферния списък на Реал Мадрид и с понижена цена, след големите им разходи за Кака и Кристиано Роналдо.

"Неговите смс-и ме убедиха", казва Снайдер.

Той кацна на летището "Малпенса", часове преди първото дерби на Милано за сезона на 29-ти август. Дори нямаше тренировка с отбора, но влиянието му бе мигновено, тъй като Интер преодоля трудните първи 20 минути, за да неутрализира Роналдиньо, и направи сериозна заявка за намеренията си с категорична победа с 4:0. Въпреки, че Снайдер го нямаше на таблото с голмайсторите, неговото представяне се помни от всеки.

"Уес беше невероятен през този сезон. В този сезон той спечели требъл, и игра финал на Световното първенство", спомня си Моуриньо.

Освен това той вкара 6 гола в похода на Интер към славата в Шампионската лига, а след това завърши като голмайстор на Световното заедно с Томас Мюлер. Все пак играчът на Интер не спечели Златната топка.

Попитан за обяснение, Моуриньо няма такова: "Пристигнахме за Гала вечерта за награждаването през 2010-та. Момчетата дори не бяха в челната тройка. Единственото, което им дадоха, беше да бъдат избрани за най-добри играчи на позициите си".

Този пропуск не е изненада, на фона на това, през което Интер премина в началото на сезона. Никой не ги броеше сред фаворитите в Шампионската лига. Букмейкърите даваха предимство на Барселона и Реал Мадрид, както и на Роналдо, за индивидуалния приз. По време на груповата фаза това мнение също не се промени. На Интер все още му беше много трудно в турнира.

В началото на ноември, след три кръга, те все още бяха без победа и изоставаха с 1:0 от Динамо Киев в Украйна. Андрий Шевченко - техният стар кошмар от дните му в Милан и с 14 гола в дербито, беше вкарал още един и Интер беше пред пропаст. Моуриньо го нарича "екстремна ситуация, никога няма да забравя това полувреме".

В своята книга Санети припомни разговорите в отбора по време на почивката.

"Сякаш бяхме на тренировка на Апиано Джентиле. Моуриньо спокойно обясни: Момчета, в момента отпадаме от Шампионската лига. Не тълкуваме играта добре. Трябва да се променим. Така че ние ще играем с трима в защита: Ти Пупи (Санети), с Лусио и Майкон. Валтер (Самуел), ти ще играеш по-напред, до Тиаго Мота в халфовата линия. Камбиасо, ти сядаш на пейката до мен. Снайдер, натискаш напред, оставаш спокоен, играй високо и отправяй удари. Милито, искам да си сянка на Снайдер в атака. Балотели и Ето'О, отворете фланговете. Разбирате ли? Искам да сте на крилата. Ако отидете там, Динамо ще ви последват и защитата им ще се отвори. По този начин ще създадем пространство в средата за Уесли и Диего".

Като план, това сработи. Интер създаваше шанс след шанс, но пробивът дойде само 4 минути преди края, когато Милито получи пас от Снайдер в наказателното поле и прокара топката покрай вратаря Богуш. Победата дойде в последните секунди, когато Богуш отрази удар на Съли Мунтари. Вратарят се хвърли в краката на Милито, но опасността не свърши и Снайдер се плъзна, за да запази мечтата на Морати, да спечели Шампионската лига, жива.

Моуриньо гледа на това като "първата стъпка" в отбора му, че започва да си вярва, че може да успее в Европа.

"Хората се съсредоточават повече върху полуфинала и финала, но имахме труден път. Като начало имахме Барселона и в груповата фаза, което очевидно правеше трудно да спечелим групата. Тогава остава целта да се опитаме да се класираме, защото Барселона, разбира се, беше единият отбор, който ще се класира. Трябваше да се борим и победата срещу Динамо Киев беше важна, имахме труден мач и през руската зима в Казан (1:1 с Рубин), не беше лесно".

Няколко аспекта в напредъка на Интер при Моуриньо заслужават внимание.

"Мисленето е тайната", казва той на играчите си при първата им среща като техен треньор.

"Ще бъдете обучени да мислите. Ще станете по-добри, като мислите. Ще мислите за тактиката, която ви давам. Ще играете футбол мислейки. Разбирате ли? Играч, който не мисли, не може да играе футбол".

Наскоро Камбиасо завърши треньорските си курсове, но вече се държеше като треньор и на терена. Той винаги е имал въпроси относно формацията. С течение на времето обаче, четенето на играта от страна на целия отбор се подобри. Нямаше система, нямаше ситуация, за която Интер да не беше подготвен. В онзи инфарктен мач срещу Сиена през януари 2010-та, Моуриньо изпрати Валтер Самуел в атака при 2:3. Снайдер изравни, преди твърдия аржентински защитник да се превърне от Валтер Самуел в Самуел Ето'О и да вкара епичен гол 92-ата минута.

След като втората кампания на Моуриньо набра инерция, отборът постигна завидна гъвкавост. Санети играеше и като бек и като халф. Но никой играч не въплъщаваше приспособимостта на Интер през този сезон, повече от Ето'О, който играеше на всяка позиция в атака, а понякога и като типичен бек.

"В Серия "А" играехме предимно 4-4-2 с диамант в средата, а Ето'О играеше в атака с Милито", обяснява Моуриньо.

"Но тогава разбрах, че в Шампионската лига имаше много отбори, които атакуваха с фул-бекове, отбори, които се чувстваха вероятно по-добри от нас, отбори, които не играеха защитно, както много тимове в Италия правеха срещу нас. Усетих, че за да играем срещу отбори като Челси и Барселона, най-добрите отбори, трябваше да дадем различен баланс на отбора. Затова мислех да играя с двама играчи в халфовата линия пред защитата и да дам повече широчина на крилата, което ще създаде по-добър контрол в мачовете. Но за това трябваше или да жертвам някой от нападателите си, или трябваше да ги адаптирам, за да изпълняват различни роли. В крайна сметка играехме с трима нападатели, Милито, Пандев и Ето'о. Но Милито играеше в центъра, Ето'о идваше отляво, а Пандев, играч с ляв крак, атакуваше отдясно. Създаваха много шансове, и тримата можеха да вкарват, и тримата ми дадоха това, от което се нуждаеше отборът, този баланс в защита. Имахме двама позиционни играчи в халфовата линия, но имахме и Пандев, Милито, Снайдер и Ето'о, четирима атакуващи играчи, но давайки на отбора баланса в отбранителната фаза, който ни беше необходим".

Чакащи, донякъде неизбежното, на 1/8-финал се изправиха срещу Челси, предишният клуб на Моуриньо.

"Челси беше наистина, наистина, наистина един от големите фаворити в турнира", твърди Моуриньо.

"Познавах ги много, много, много добре, защото това беше моят отбор с няколко нови топ играчи, като Анелка. Те добавиха към един добър отбор, който беше в най-добрата фаза на своята зрялост, страхотни и опитни играчи. Играчи в най-добрата възраст в кариерата си, около 28 години. Джон Тери, Есиен, Лампард, Дрогба, Чех. Те бяха феноменален отбор".

Наскоро Ето'о каза пред "Гадзета дело Спорт", че онази вечер на "Стамфорд Бридж", когато Интер спечели с 1:0 с неговия гол, се е запечатила в съзнанието му по няколко причини. Едната е разговорът на Моуриньо с отбора.
"Нито един отбор, на който аз съм бил треньор, не може да ме победи", каза той. Другото е начинът, по който Интер се представи.

"Излязохме на терена с различна решителност, не играехме само за себе си, а и за треньора си".

Поглеждайки назад, Моуриньо казва: "Мисля, че това беше усещането, последното чувство, което накара играчите да повярват, че можем да продължим докрай".

Това е огромна повратна точка в сезона на Интер. Четири дни преди първия мач срещу Челси, решимостта на отбора се засили още повече, когато Валтер Самуел и Кордоба бяха изгонени в рамките на 7 минути в критичен мач от Серия А срещу Сампдория. Моуриньо направи жеста с белезниците, в знак на предизвикателство, стремейки се да покаже, че нищо не може да спре Интер и въпреки, че цял час игра с девет души, отборът не се предаде. Те удържаха Касано и завършиха 0:0, но психически вече знаеха, че няма да бъдат пушечно месо ако изпаднат в тежка ситуация в бъдеще, най-известната от всички бе онзи епичен полуфинал срещу Барса на "Камп Ноу".

Това е нощта, с която Интер беше запомнен и дефиниран. Блясъкът на победата в първия мач, когато Снайдер, превъзходният Майкон и Милито отбелязаха и всички се погрижиха да минимализират отбора на Барселона. Да опитат да играят по същия начин и на реванша щеше да е лудост, след като Бускетс, със своята симулация, изкара червен картон на Мота само след половин час игра.

Едно е да удържиш Сампдория за 60 минути, а друго да спреш отбор, който щеше да бъде запомнен като един от най-великите за всички времена. Санети си спомня как подвиква окуражителни думи на Ето'о, който е принуден да играе като бек, след като направи невероятен спринт, за да блокира опита на Меси да стреля. "Казах, хайде, Саму. Не остава много".

След това и двамата поглеждат светлинното табло... и виждат, че са изминали само 37 минути от мача.
Интер, както Моуриньо каза, "не искаше топката". Те вместо това искаха да контролират пространството и позволиха на Барселона да притежава топката в 86,4% от времето. За Моуриньо, обаче, да види общия резултат 3:2 срещу отбор от този калибър беше свидетелство за характера на играчите му.

"Това, което направиха в Барселона, играейки с 10 човека за повече от час... Той прави пауза. Това отива по-далеч от тактиката, от организацията в защита. Става въпрос за нещо много по-дълбоко от това. Стига се по-далеч от футбола. Тук се опира до човешката страна на нещата".

Докато тичаше по терена, насочвайки се към привържениците на Интер, изведнъж се включиха пръскачките. Асистентът му Жозе Мораиш го описва като "най-хубавият душ в живота ми".

"Дори не го усещах", казва Моуриньо.

"Мачът приключи, всички реагираха по различен начин. Някои момчета плачеха, други бяха на колене, някои напълно изтощени лежаха на земята. Имаше хора, които тичаха наоколо, а аз се затичах към нашите фенове, защото знам колко много означаваше за тях. Тогава, когато се наслаждавахме на успеха си, Барселона не реагираха по най-добрия начин, но това не отразява измерението на клуба, клуб, в който бях толкова щастлив в периода, в който работех там, клуб, който знам, че е суперкласен. Но понякога, когато сме разочаровани, можем да имаме тези емоционални реакции. Това изобщо не е проблем, а хубав спомен".

Междувременно Интер се класира на финала за купата на Италия и контролираше върха в Серия "А". Те бяха загубили първото място в началото на април, след като Жулио Сезар направи грешка, която позволи на Кролдруп да изравни за 2:2 във Флоренция. Не за първи път през този сезон (Матераци си спомня, че Моуриньо "ни разкъсваше на парчета" след загубата от Катания) играчите получиха "сешоар" в съблекалнята. Кордоба си спомня как Моуриньо влиза бесен в съблекалнята.

"Напрежението беше смекчено с един забавен момент, той изрита една торба с лед и падна на земята".
Вместо да предизвика някакво негодувание, уважението един към друг беше толкова високо, че както в семейството, никой проблем не беше непреодолим. Единият знаеше, че другият може да го разреши. Играчите и мениджърите чувстваха, че могат да бъдат честни един към друг.

"Има много трудни моменти, които само топ отбор би могъл да преодолее", разсъждава Моуриньо.

След като в края на януари беше с 11 точки пред Рома, Интер трябваше да се бори до последния кръг, когато краката започват да се изморяват. Но напрежението скоро отново беше върху Рома, когато Филип Мексес избухна в сълзи на "Олимпико" след грандиозното поражение от Сампдория с 1:2, което даде възможност на Интер да се върне на върха само 3 кръга преди края.

Милито свърши останалото.

"Той беше феноменален", казва Моуриньо.

"Когато говорим за требъла, говорим най-вече за последните 3 мача, в които всичко беше решено. Той отбеляза победния гол във финала за купата, победният гол, който ни донесе шампионската титла, и двата ни гола във финала на Шампионската лига. Невероятно".

Когато Санети вдигна европейската купа високо и я постави на главата си, Интер стана уникален сред италианските клубове и Морати изпълни това, към което се стремеше. 3 години по-късно, без да има повече хоризонти за покоряване, той продаде отбора. Най-силният спомен от онази нощ беше как Моуриньо изскача от това, което се предполагаше, че е автомобил на Реал Мадрид, за да се прегърне и поплаче с Матераци, извън "Бернабеу".

Ветеранът го убеждаваше да остане в Интер в продължение на цял месец.

"Разбираш ли в чии ръце ни оставяш?" - Матераци твърди, че е казал това на Моуриньо, визирайки бившия мениджър на Ливърпул Рафа Бенитес, който пое отбора.

Но Моуриньо не се върна назад. Това беше всичко.

"Когато разменях тези последни думи с него (с Матераци), сякаш прегръщах всеки един играч, което е нещо, което се опитвах да не правя", казва Моуриньо.

"Бях на терена с тях на празненствата, на награждаването, с купата. Бях с тях, но тогава не се върнах в съблекалнята, защото не исках да се сбогувам. Беше ми много тежко и не исках да се връщам с тях в Милано, защото хората казваха, че имам договор с Реал Мадрид. Не беше вярно. Имах споразумение, но нямах подписан договор.

Много исках да отида в Реал по това време. Много исках да се опитам да спечеля испанското първенство след английското и италианското. Но се опасявах, че ако се върна в Милано с отбора и реакцията на играчите и феновете, страхувах се, че няма да мога да си тръгна. Мога да кажа, че избягах. Избягах от тях. През нощта. В легендарната нощ на Интер.

Няколко дни по-късно подписах с Реал М и тогава можех да се върна в Милано и да се срещна с президента Морати и да вечерям с неговото семейство. На масата ме посрещнаха с купата, а в нея беше новороденият му внук".

Десетилетие по-късно Требъл-групата в WhatsApp без съмнение пак ще си спомни за Мадрид, Сиена и Рим. Плановете за общо събиране по случай годишнината бяха развалени поради ограниченията, наложени от пандемията, но както Моуриньо казва: "Аз съм с тях всеки ден и това за мен е най-важното".

57-годишният специалист от Сетубал е спечелил толкова много титли през годините, но когато говориш с него за Интер, наистина е трудно да мислиш за нещо различно от това, че този требъл беше "Специален".