Джендърът Джендо: И робите дали на апостолите пикоч...

ИВО БЕРОВ*

„В Коприщица имаше около десетина околни села, надошли с жените си и децата си да търсят права и ново царство. Едно от неуспеха на въстанието, а друго, от разни неприятности, известни в подобни случаи, тия бяха захванали не само да се отчайват, но и да се отнасят враждебно към главатарите на бунта.

Разтакаха се из улиците на селото, почнаха да се не покоряват, псуваха, каеха се, сърдеха се, че няма гостоприемство, захвана да им домъчнява за селата, храната и добитъка. С една реч, ставаше онова, което беше естествено и което трябваше да стане. Чорбаджиите, най-големите врагове на въстанието, а именно: хаджи Пею Пеев, хаджи Иванчо Маджаров, хеким Спас, хаджи Лало, Рали Каравелов, Беню Цървулджията[3] и други мнозина влязоха под кожата на отчаяната тълпа. Казаха им тия какво стоят, та не вържат младите чапкьни, които, като предадат на пашата, ще да отърват своите луди глави. Тълпата, без да му мисли много-много, въоръжи се против главатарите. Кой с дърво на рамо, кой с оръжие и въже в ръцете, разпръснаха се из улиците да хващат по-първите момчета.

Беше 30 априлий, петък, когато около тридесет души бяха навързани с въжета и пояси и подкарани из улиците. Тях затвориха на няколко места из селото, гробищата, в черковата и в спицерията на хеким Спаса. Между затворниците бяха и апостолите Волов, Г. Икономов, Каблешков, даскал Найден и много други по-първи главатари, било от Коприщица, било от селата. Всички се пазеха най-строго от въоръжената тълпа, мнозина се трупаха около зданията и псуваха най-гнусно жертвите. Чичата на Каблешкова, Тодор, мисля, застанал пред спицерията и се обърнал към своя братов син, комуто нищо свято не оставил. Каблешков се върти отвътре зданието, скърца със зъби и се разкайва защо не го е заклал заедно с циганите. По едно време изгорелите за вода пленници поискали една стовна, да си наквасят устата. Тълпата вързала една с въже, която тия изтеглили през прозореца, но вместо с вода тя била напълнена от робите с пикоч! „

Това е свидетелство на Захари Стоянов в книгата си „Записки по българските въстания“. Сега, в помощ на пишман патреотите да подскажа : На Захари Стоянов прякорът бил „Джендо“ От което веднага се досещаме, че той е бил джендър, отцеругател и майцепродавец, който клевети иначе юначния и храбър български народ. Не случайно юначният и храбър български летец и бивш президент Румен Радев изхвърли снимката му от президентския кабинет. Всъщност истината за Копривщица е друга. Там неустрашимите юнаци, също както и съвкупният български народ, храбро се изправили срещу жестокия петвековен поробител и се предали на турците едва след чутовна борба и невиждани прояви на храброст и саможертва. И всички, които не признават величието на чутовната им храброст са жълтопаветни предатели, отцеругатели и майцепродавци. О още нещо.

БАН провежда всенародна общонационална конференция за Априлското въстание, с участието изтъкнати професори и на бившия ни президент, където въобще не се говори за нещата, които описва джендърът Джендо /Захари Стоянов/. Следователно писанията му са лъжливи, вероятно поръчани от Сорос.

А на всички псувачи пожелавам да са живи и здрави. A bon antandeur salut (кой разбрал - разбрал бел. ред.)

* Иво Беров е роден на 12 декември 1953 г. в София. Завършва френска филология. От 1991 до 1994 г. работи в предаването на БНТ "Панорама", а след това - във в. "Демокрация". Блогър, публицист, автор на десетки книги и стихосбирки. Текстът е от профила му във фейсбук.