Спомен за Джийн Хекман: Поглед назад към неговите най-запомнящи се цитати

Докато светът скърби за трагичната кончина на легендарния актьор Джийн Хекман и съпругата му Бетси Аракава, се връщаме към най-откровените прозрения на звездата за неговата знаменита кариера... с негови цитати.

Двукратният носител на Оскар, чиято кариера продължи повече от шест десетилетия, имаше блестяща кариера, която включваше емблематични роли във филми като "Бони и Клайд" и "Френската връзка". Получава две награди на Академията и няколко номинации през цялата си кариера.

Актьорът, който избяга от светлините на Холивуд в търсене на спокоен живот със съпругата си в Ню Мексико, остави незаличима следа в киното и културата. Острият му ум и пронизващият му поглед го превърнаха в обичана и уважавана фигура както на екрана, така и извън него.

Ето някои от най-запомнящите се цитати на Джийн Хекман:

"Напуснах дома си, когато бях на 16, защото търсех приключения. Отидох в морската пехота. Прекарах четири години и половина в морската пехота и след това дойдох направо в Ню Йорк, за да бъда актьор. И тогава седем години по-късно получих първата си работа".

"Исках да играя, но винаги съм бил убеден, че актьорите трябва да са красиви. Това дойде от дните, когато Ерол Флин беше мой идол. Стреснах се, когато се погледнах в огледалото, защото не приличах на Флин, а се чувствах се като него".

"Предполагам, че съм искал да бъда актьор от времето, когато бях на около 10, може би дори по-малък. Спомени за ранни филми, които бях гледал, актьори, на които се възхищавах, като Джеймс Кагни, Ерол Флин - онези романтични екшън момчета. Когато видях тези актьори, почувствах, че мога да направя това. Но бях в Ню Йорк около осем години, преди да си намеря работа. Продавах дамски обувки, лъсках кожени мебели, карах камион. Мисля, че ако го имаш в себе си и го искаш достатъчно силно, можеш да го направиш".

"Най-лошата работа, която съм имал, беше нощната работа в Крайслер Билдинг. Бях част от екип от около петима момчета и лъскахме кожените мебели".

"Бях обучен да бъда актьор, не звезда. Бях обучен да играя роли, а не да се занимавам със слава, агенти, адвокати и пресата".

"Разликата между героя и страхливеца е една крачка встрани".

"Ако започна да ставам "звезда", ще загубя контакт с нормалните момчета, с които играя най-добре".

"Дисфункционалните семейства са родили редица доста добри актьори".

"Хората на улицата все още ме наричат ​​Попай, а филмът "The French Connection" (1971) беше преди 15 години. Иска ми се да имам нов хит и друг псевдоним".

"Когато си на върха, имаш усещане за безсмъртие. Чувствате, че не можете да сгрешите, че винаги ще бъде добре, независимо каква е ролята. Е, всъщност това чувство е смърт. Трябва да сте честни със себе си".

"Наистина ми коства много емоционално да се гледам на екрана. Мисля си за себе си и се чувствам като доста млад, а след това гледам този старец с торбестите брадички и уморените очи, с изпъкналата линия на челото и всичко останало".

"Не съм давал пресконференция, за да обявя пенсионирането си, но да, няма да работя повече. Казаха ми да не казвам това през последните няколко години, в случай че се появи някаква наистина прекрасна роля, но наистина не искам да го правя повече... Липсва ми същинската актьорска част от това, тъй като това е, което правех почти петдесет години, а наистина го обичах. Но бизнесът за мен е много стресиращ. Компромисите, които трябва да правиш във филмите, са просто част от звяра и беше стигнало до момент, в който просто не чувствах, че искам да го правя повече".

"Искам да бъда запомнен като достоен актьор. Като човек, който се опита да опише това, което му е било дадено, по честен начин. Не знам, освен това. Не мисля често за това, честно казано. Аз съм на възраст, в която трябва да се замисля".

"Знаеш ли, не съм сигурен къде е Оскар-ът. Нямам никакви сувенири вкъщи. Няма никакви филмови неща, освен плакат долу до билярдната маса на Ерол Флин. Не съм сантиментален човек".

"Разочарован съм, че успехът не е хималайско чувство".

"Бях много депресиран, след като Плашилото (1973) и Разговорът (1974) не успяха да направят пари. Пиех и започнах да казвам: "По дяволите, ще правя филми, които определено ще правят пари и тогава ще имам много пари“. Направих снимки на сигурно и се оказаха много опасни за мен. 

"Дядо ми беше репортер във вестник, както и чичо ми. Те бяха доста добри писатели и затова си помислих, че може би някъде по-нататък ще напиша нещо".

"Съпругата ми и аз си вземаме това, което наричаме петъчен комедиен почивен ден. Гледаме стенд ъп комедии по телевизията".