Спортна България скърби за Нурикян
Общият брой на медалите, които е спечелил е 55
Спортната общественост у нас скърби за загубата на легендарния български щангист Норайр Нурикян. Двукратният ни олимпийски шампион почина вчера вечерта след тежко заболяване.
1972 година. Олимпийските игри в Мюнхен. На подиума във вдигането на тежести излиза Норайр Нурикян. Печели олимпийската титла с този опит, който се оказва преломен в историята на българските щанги.
„Тръгнаха да чуват щангите в целия свят“, казва президентът на Българската федерация по вдигане на тежести Стефан Ботев.
Но кариерата на Нурикян тепърва набира скорост.
„Той е двукратен олимпийски шампион, първият в щангите, само шестима са такива в България в различните спортове. Става дума за спортист от космически ранг“, казва Делян Кючуков - спортен журналист в "Сега" и коментатор на "Евроспорт".
Общият брой на медалите, които е спечелил е 55. От тях 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Подобрил е пет световни рекорда.
„Когато той става за втори път олимпийски първенци, по това време в света има само осем двукратни олимпийски шампиони", допълва Кючуков.
По-късно, като треньор, Нурикян създава четирима олимпийски медалисти. Един от тях е Иван Иванов.
„Най-куриозното е, че станах олимпийски шампион на неговия рожден ден. Що за човек беше той? – широко скроена душа, усмихнат, винаги успяваше да намери изход от трудна ситуация“, спомня си Иван Иванов.
Последно разговаряли по телефона в началото на годината.
„Той ми се обади на Ивановден. Пожелахме си да сме живи и здрави, но аз знаех, че наистина е зле“
В памет на щангиста ще бъде поставен барелеф на фасадата на залата за щанги в родния му град – Сливен.
„Идеята се роди по предложение на двата клуба по вдигане на тежести, които имаме, за да вдъхновява младите състезатели с, безспорно, огромните си постижения“, сподели кметът на Сливен Стефан Радев.
За да почетат паметта му, предложение има и от Българската федерация по вдигане на тежести.
„По-рано днес говорих със сина му – Арам, и му предложих да направим погребението много по-официално, за да може всички от цяла България, които желаят и го обичат, да си вземат последно сбогом, желанието ми е да е на националния стадион „Васил Левски“, каза Ботев.
