Срам: Близо 97% от работещите у нас се осигуряват на минимална заплата

Близо 97% от работещите в България се осигуряват на минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Това съобщи управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова-Начева по време на заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което депутатите обсъдиха на второ четене бюджета на държавното обществено осигуряване.

По думите ѝ най-висок е делът на осигуряващите се на минимални прагове в областите Видин, Разград, Силистра, Враца и Монтана. Най-нисък е той в Благоевград, Варна и Бургас, като според нея не може категорично да се каже дали това се дължи на сезонната заетост или на други фактори.

Правителството предлага от 1 август максималният осигурителен доход да бъде увеличен до 2300 евро, а минималните осигурителни прагове да бъдат актуализирани за първи път от десет години. За част от икономическите дейности увеличението ще надхвърли 70%.

От "Демократична България" предложиха минималните и максималният осигурителен доход да останат без промяна до края на годината. Според Мартин Димитров бизнесът няма достатъчно време да се адаптира към новите изисквания. "За да се намали сивата икономика трябват усилия и хората да започнат да се осигуряват на реалните си доходи", заяви той.

Димитров припомни, че

преди години неплащането на осигуровки е било криминализирано,

и попита социалния министър Наталия Ефремова колко лица са били подведени под наказателна отговорност. "Отговорите са доста оскъдни и аз вярвам, че трябва да бъде намалена сивата икономика и няма никакви резултати", каза още той.

От ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят предложението на ДБ. Десислава Танева предупреди, че в хранително-вкусовия сектор осигурителната тежест ще се увеличи с около 50%, което според нея е непосилно за част от предприятията.

Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев пък изтъкна положителни тенденции на пазара на труда.

"За първи път от години има ръст на осигурени лица

от 2 877 000 на 2 930 000, както и намаление на хората, които получават минималната заплата - от 485 хил. на 419 хил."

Цончо Ганев от "Възраждане" разкритикува предложенията на кабинета. "Вие обещахте да не вдигате данъците, но вдигането на осигуровките е точно това. Друг е въпрос дали изобщо трябва да има минимални осигурителни прагове, но това е тема за голяма реформа", каза той.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че ще приемат промените тази година, но настояха догодина темата да бъде обсъдена подробно със социалните партньори. Синдикатите от своя страна бяха категорични, че

минималните осигурителни прагове не могат да останат на сегашните си нива

и са важен инструмент срещу укриването на доходи.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че при въвеждането на максималния осигурителен доход той е бил предвиден да бъде десет пъти по-висок от минималната работна заплата, докато в момента съотношението е едва 3,8. Тя беше категорична, че министерството не подкрепя предложенията на опозицията, тъй като към тях не са представени разчети откъде ще бъдат осигурени необходимите средства.

По думите ѝ минималните осигурителни прагове са ключов механизъм за ограничаване на сивата икономика и практиката служителите да се осигуряват на минимални суми, а

останалата част от възнаграждението да се изплаща неофициално.

Представителят на "Прогресивна България" Милен Трифонов също защити необходимостта от промени. "Ако погледнем таблицата с минималните прагове и видим числата ще трябва да кажем честно, че във всички сектори това не е реалното възнаграждение."

Той разказа и анекдот за политик, който на въпрос как оцелява с толкова малко пари отговорил: "Аз им давам толкова. Пък другите как ги намират - те да се оправят."