СЗО: Птичият грип вече представлява риск за хората

Световната здравна организация (СЗО) заяви в сряда, че огнища на птичи грип сред животинските популации могат да представляват постоянен риск за хората.

"Вирусите на птичия грип обикновено се разпространяват сред птиците, но нарастващият брой откривания на птичи грип H5N1 сред бозайници - които са биологично по-близки до хората, отколкото птиците - поражда опасения, че вирусът може да се адаптира, за да зарази хората по-лесно", посочва СЗО.

СЗО призова страните по света да предприемат стъпки за ограничаване на разпространението на болестта, включително бързо откриване, докладване и реагиране на огнища при животни, засилване на наблюдението на грипа при животни и хора и насърчаване на сътрудничеството между секторите за здравеопазване на животните и хората.

Настоящите огнища на инфлуенца по птиците (наричана още "птичи грип") са причинили опустошение на животинските популации, включително домашни птици, диви птици и някои бозайници и са навредили на поминъка на фермерите и търговията с храни. Въпреки че засягат до голяма степен животни, тези епидемии представляват постоянен риск за хората.

Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО), Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH) призовават страните да работят заедно в различните сектори, за да спасят възможно най-много животни и да защитят хората.

Вирусите на птичия грип обикновено се разпространяват сред птиците, но нарастващият брой откривания на птичи грип H5N1 сред бозайници - които са биологично по-близки до хората, отколкото птиците - поражда опасения, че вирусът може да се адаптира, за да заразява хората по-лесно. В допълнение, някои бозайници могат да действат като смесителни съдове за грипни вируси, което води до появата на нови вируси, които могат да бъдат по-вредни за животните и хората.

Линията на гъши/гуангдонгски вируси на птичия грип H5N1 се появи за първи път през 1996 г. и оттогава причинява огнища при птици. От 2020 г. вариант на тези вируси, принадлежащи към H5 семейство 2.3.4.4b, доведе до безпрецедентен брой смъртни случаи при диви птици и домашни птици в много страни в Африка, Азия и Европа. През 2021 г. вирусът се разпространи в Северна Америка, а през 2022 г. в Централна и Южна Америка.

През 2022 г. 67 държави на пет континента съобщиха за огнища на птичи грип с висока патогенност H5N1 при домашни и диви птици на WOAH, като повече от 131 милиона домашни птици са загубени поради смърт или умъртвяване в засегнатите ферми и села. През 2023 г. други 14 страни съобщават за огнища, главно в Северна и Южна Америка, тъй като болестта продължава да се разпространява. Докладвани са няколко случая на масова смърт при диви птици, причинени от вируси на грип A(H5N1) 2.3.4.4b.

Мониторинг на скорошното нарастване на епидемиите сред бозайниците

Напоследък се увеличават съобщенията за смъртоносни епидемии сред бозайници, причинени също от грип A(H5) — включително грип A(H5N1) — вируси. 10 държави на три континента са докладвали за огнища при бозайници на WOAH от 2022 г. насам. Вероятно ще има повече държави, където огнища все още не са открити или докладвани. Засегнати са както сухоземни, така и морски бозайници, включително огнища на отглеждани във ферми норки в Испания, тюлени в Съединените американски щати и морски лъвове в Перу и Чили, като е известно, че са засегнати поне 26 вида. Вирусите на H5N1 са открити и при домашни животни като котки и кучета в няколко страни, като последните открития на H5N1 при котки бяха обявени от властите в Полша.

"Има скорошна промяна на парадигмата в екологията и епидемиологията на инфлуенцата по птиците, която засили глобалната загриженост, тъй като болестта се разпространи в нови географски региони и причини необичайно измиране на диви птици и тревожно нарастване на случаите при бозайници", каза д-р Грегорио Торес, Ръководител на научния отдел в WOAH.

Оценка на риска за хората

Съобщава се и за спорадично откриване на вируса на грип A(H5N1) семейство 2.3.4.4b при хора, но остава много рядко, с 8 случая, докладвани от декември 2021 г. Инфекциите при хората могат да причинят тежко заболяване с висока смъртност. Откритите досега случаи при хора са свързани най-вече с близък контакт със заразени птици и замърсена среда.

"С информацията, налична досега, изглежда, че вирусът не може лесно да се предава от един човек на друг, но е необходима бдителност, за да се идентифицира всяка еволюция на вируса, която може да промени това", каза д-р Силви Брианд, директор на епидемията и Пандемична готовност и превенция, СЗО. "СЗО работи в тясно сътрудничество с FAO и WOAH и лабораторни мрежи, за да наблюдава еволюцията на тези вируси, търсейки сигнали за всяка промяна, която може да бъде по-опасна за хората. Насърчаваме всички страни да увеличат своите способност за наблюдение на тези вируси и за откриване на случаи при хора. Това е особено важно, тъй като вирусът сега засяга страни с ограничен предишен опит в наблюдението на птичия грип."

Провеждат се проучвания за идентифициране на промени във вируса, които могат да помогнат на вируса да се разпространи по-лесно сред бозайниците, включително хората.

"Епидемиологията на H5N1 продължава да се развива бързо", каза Кийт Съмпион, главен ветеринарен директор на FAO. "ФАО обръща внимание на необходимостта от бдителност и навременно споделяне на генетични последователности за наблюдение на молекулярната епидемиология за оценка на риска и по-добър контрол на болестта."

Ограничаване на разпространението на инфлуенца по птиците

Предвид безпрецедентното разпространение на вируса на птичия грип A(H5N1) сред птици и бозайници и потенциалния риск за човешкото здраве, тристранните партньори — ФАО, СЗО и WOAH — призовават страните да предприемат следните действия:

Предотвратяване на инфлуенцата по птиците при нейния източник, главно чрез засилени мерки за биосигурност във фермите и прилагане на добри хигиенни практики. Членовете на WOAH, след консултация с птицевъдния сектор, могат да обмислят ваксинирането на домашни птици като допълнителен инструмент за контрол на болестта въз основа на добро наблюдение и като се вземат предвид местни фактори като циркулиращи вирусни щамове, оценка на риска и условия за прилагане на ваксинацията.

Бързо откриване, докладване и реагиране на огнища на зараза при животни като първа линия на защита. Когато се открие инфекция при животни, страните се насърчават да прилагат стратегии за контрол, както е описано в стандартите на WOAH.

Засилване на наблюдението на грипа при животни и хора. За да се даде възможност за ранен отговор, базираното на риска наблюдение при животните трябва да бъде засилено преди и по време на периоди с висок риск. Случаите на птичи грип при животни трябва да се докладват на WOAH своевременно. Генетичното секвениране трябва да се провежда периодично, за да се открият всякакви промени във вирусите, които вече присъстват в района, или въвеждането на нови вируси. При хората следва да се даде приоритет на следното: (i) наблюдение за тежки остри респираторни инфекции и грипоподобни заболявания, (ii) внимателен преглед на всякакви необичайни епидемиологични модели, (iii) докладване на инфекции при хора съгласно Международните здравни правила и ( iv) споделяне на грипни вируси със сътрудничещите центрове за справка и изследване на грипа към Глобалната система за наблюдение и реагиране на грипа на СЗО (GISRS).

Провеждане на епидемиологични и вирусологични изследвания около огнища на заразяване при животни и хора. Наблюдението трябва да бъде засилено за бързо откриване и разследване на допълнителни съмнителни случаи при животни и хора.

Споделяне бързо данните за генетичната последователност на вируси от хора, животни или тяхната среда в публично достъпни бази данни, дори преди рецензирана публикация.

Насърчаване на сътрудничеството между секторите за здравеопазване на животните и хората, особено в областите на споделяне на информация, съвместна оценка на риска и реакция.

Комуникиране на риска. Предупреждаване и обучаване на здравните работници и професионално изложените лица за начините да се предпазят. Обществеността, както и работещите с животни трябва да бъдат посъветвани да избягват контакт с болни и мъртви животни и да докладват за тях на ветеринарните органи. Те също трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако не се чувстват добре и да докладват за всяко излагане на животните на своя доставчик на здравни услуги.

Осигуряване на готовност за грипна пандемия на всички нива.

ФАО, СЗО и WOAH събират експерти, за да прегледат ситуацията, да наблюдават бързо развиващия се характер на вируса и да актуализират препоръки за ограничаване на разпространението му, в допълнение към работата със страните за готовност и реакция и улесняване на сътрудничеството между страните и секторите. Разпространението на вируса на пет континента говори за необходимостта от глобално сътрудничество и бдителност за защита на животните, хората и икономиките.

Бележки

Видове бозайници, за които до момента е известно, че са заразени с A(H5N1) семейство 2.3.4.4b вируси: пор, норка, европейска видра, северноамериканска речна видра, морска видра, европейски язовец, скункс, вирджински опосум, амурски леопард, амурски тигър, планински лъв, рибар, европейски пор, рис, домашна котка, червена лисица, койот, миеща мечка, южноамериканско куче, американска черна мечка, кафява мечка, мечка гризли, мечка Кодиак, домашно прасе (само серология), сив тюлен, пристанищен тюлен, морски тюлен, морски лъв, морска свиня, афалина, обикновен делфин с къс клюн, бял делфин, кучета, японски енотовидни кучета, букова куница, каспийски тюлени, азиатска черна мечка, чилийски делфин, бурмайстерова морска свиня. Необходими са повече проучвания, за да се разберат изходните нива на инфекция при диви бозайници.

Текуща вирусологична оценка/обобщение

Маркери за адаптация при бозайници:

Молекулярният маркер 627K или негови еквиваленти като 701N в гена PB2 са открити в някои, но не във всички последователности на вируси, получени от инфекции на бозайници. Открит е в много малко спорадични случаи на диви птици и домашни птици. Известно е, че тези маркери увеличават вирусната репликация в клетките на бозайници.

Нито един от вирусите от заразени бозайници, включително хора, няма промени, показващи повишена специфичност на свързване с човешки рецептори.

При проучвания върху вируси от диви птици и домашни птици няма индикации, че вирусите са променили предпочитанията си за свързване с птичи рецептори. Налице са обаче някои генетични мутации, за които е доказано, че увеличават способността за свързване с човешки рецептори.

Вирусът, изолиран от заразените норки, има генетична мутация, която може да накара вируса да се възпроизвежда по-добре в клетките на бозайниците. Вирусите от норки и някои вируси от птици имат допълнителни мутации, които се срещат по-често при човешките вируси.

Антивирусна чувствителност:

Вирусните последователности от човешки случаи, когато са налични, не показват маркери за резистентност към невраминидазни инхибитори (като озелтамивир) или ендонуклеазни инхибитори (като балоксавир).

Последователностите, анализирани от циркулиращи вируси в животински видове, съдържат само спорадични мутации, които са свързани с резистентност към антивирусни средства.

Въз основа на наличната информация се очаква имунитетът на човешката популация срещу хемаглутинина на грипния вирус A(H5) семейство 2.3.4.4b да бъде минимален.