Тайните на Ханс К. Андерсен – фобии, безбрачие и любов към мъже

Едно време
15:30 - 15 Октомври 2020
2155
Тайните на Ханс К. Андерсен – фобии, безбрачие и любов към мъже

Хората от цял свят познават името Ханс Кристиан Адерсен от ранна детска възраст. Но малцина са наясно със странностите на този талантлив разказвач и спекулациите в биографията му, разказва изданието „Колади“.

БГНЕС споделя интересни, забавни и страшни факти за великия писател.

Някои съвременници отбелязват, че Кристиан винаги е имал болнав вид: висок, слаб и леко прегърбен. А вътре в себе си разказвачът бил тревожен човек. Той се страхувал от грабежи, драскотини, кучета, загуба на документи и смърт при пожар – поради това той винаги носел въже със себе си, за да може по време на пожар да излезе през прозореца.

През целия си живот той страдал от зъбобол, но много се страхувал да не загуби поне един зъб, вярвайки, че талантът и плодовитостта му като автор зависят от техния брой.

Страхувал се от заразяване с паразити и затова никога не ядял свинско. Той се страхувал да не бъде погребан жив и всяка вечер оставял бележка с надпис: „Само изглеждам мъртъв“.

Ханс също се страхувал от отравяне и никога не приемал ядливи подаръци. Например, когато скандинавските деца заедно закупили на любимия си писател най-голямата кутия шоколадови бонбони, той с ужас отказал подаръка и го изпратил на близките си.

Досега в Дания мнозина се придържат към теорията, че Андерсен е с кралски произход. Причината за тази теория са бележките на писателя в автобиографията му за детските игри с принц Фриц, а по-късно и с крал Фридрих VII. Освен това той никога не е имал приятели сред уличните момчета.

Между другото, както пише Ханс, приятелството им с Фриц продължава до смъртта на последния и писателят е единственият, с изключение на роднините, който е допуснат до ковчега на починалия.

Ханс никога не е имал успех с противоположния пол и не се е стремял особено към това, въпреки че винаги е искал да се чувства обичан. Самият той се е влюбвал неведнъж: и в жени, и в мъже. Но чувствата му винаги оставали несподелени.

Например на 37-годишна възраст в дневника му се появява нов чувствен запис: “Обичам!” През 1840 г. той среща момиче на име Джени Линд и оттогава й посвещава стихове и приказки.

Но тя го обичаше не като мъж, а като „брат“ или „дете“, както го нарича. И това въпреки факта, че влюбеният Ханс бил навършил 40 години, а тя била само на 26. Десетилетие по-късно Линд се омъжва за младия пианист Ото Холшмид, разбивайки сърцето на писателя.

Казват, че драматургът е живял в безбрачие през целия си живот. Биографи твърдят, че той никога не е имал сексуална връзка. За мнозина той е свързан с целомъдрие и невинност, въпреки че похотливите мисли не са му били чужди. Например, той цял живот си води дневник за самозадоволяване и на 61 г. за първи път посещава парижката „къща на толерантността“ и си поръчва жена, но просто я наблюдава как се съблича.

„Говорих с жената, платих 12 франка и си тръгнах, без да греша в действие, но вероятно в мислите си“, пише той след това.

Както повечето писатели, Андерсен изива душата си в своите ръкописи. Историите на много от героите в неговите произведения съответстват на биографията на автора. Например, приказката „Грозното патенце“ отразява чувството му за отчуждение, което го преследва през целия му живот. Като дете есеистът също е бил подиграван за външния си вид и висок глас, никой не искал да говори с него. Едва като възрастен Андерсен разцъфтява и се превръща в „лебед“ – успешен писател и красив мъж.

„Тази история, разбира се, е отражение на собствения ми живот“, признава той.

Не напразно героите в приказките на Ханс изпадат в отчаяни и безнадеждни ситуации: по този начин той отразява и собствените си душевни травми. Той израства в бедност, баща му умира рано, а момчето работи във фабрика от 11-годишна възраст, за да изхранва себе си и майка си.

В други истории мъжът споделя болката от любовта. Например „Малката русалка“ също е посветена на обекта на въздишките му. Кристиан познава Едуард през целия си живот, но един ден той се влюбва в него.

“Скърбя за теб, както за красиво калабрийско момиче”, пише той и моли да не казва на никого за това.

Едуард не може да му отвърне, въпреки че не отхвърли приятеля си:

“Не успях да отговоря на тази любов и тя причини много страдания.”

Скоро Едуард се жени за Хенриета. Ханс не се появява на сватбата, но изпраща топло писмо до приятеля си, откъс от неговата приказка:

„Малката русалка видя как принцът и жена му я търсят. Те погледнаха тъжно към разбъркващата се морска пяна, знаейки точно, че Русалката се е хвърлила във вълните. Невидима, Малката русалка целуна красавицата по челото, усмихна се на принца и се изправи заедно с други деца на въздуха до розовите облаци, които плуваха в небето…“

Между другото, оригиналът на „Малката русалка“ е много по-тъмен от неговата версия на „Дисни“, адаптирана за деца. Според идеята на Ханс русалката искала не само да привлече вниманието на принца, но и да намери безсмъртие за душата, а това било възможно само с брак. Но когато принцът се оженил за друга, момичето решава да убие любимия си, но вместо това от мъка се хвърля в морето и се разтваря в морска пяна. След това душата й е посрещната от духове, обещаващи да й помогнат да стигне до небето, ако прави добри дела в продължение на три мъчителни века.

Андерсен се оказа твърде натрапчив към Чарлз Дикенс и злоупотребява с гостоприемството му. Писателите се срещат на парти през далечната 1847 г. и поддържат връзка в продължение на 10 години. След това Андерсен посещава Дикенс за две седмици, но в крайна сметка остава повече от месец. Това ужасява Дикенс.

Първо, още на първия ден, Ханс обявява, че според древния датски обичай най-големият син на семейството трябва да обръсне госта. Семейството, разбира се, го изпраща при местния бръснар. Второ, Андерсен е твърде истеричен. Например, веднъж се разплаква и се хвърли в тревата заради прекалено критичен преглед на една от книгите му.

Когато гостът най-накрая си тръгва, Дикенс окачва на стената на къщата си табела с надпис:

“Ханс Андерсен спеше в тази стая пет седмици – това, което изглеждаше като ВЕЧНОСТ за семейството!”

След това Чарлз спира да отговаря на писма от бившия си приятел и те повече никога не общуват.

През целия си живот Ханс Кристиан Андерсен живее под наем в апартаменти, защото не може да понесе да бъде привързан към мебелите. Той не искал да си купи легло, защото казвал, че ще умре на него. И страхът му се оказва основателен. Легло е причината за смъртта на разказвача. Той пада от него и е тежко ранен. Така и не му е съдено да се възстанови от нарняванията си.