Търговията в евро на места е мираж

Пътят на еврото до България се оказва дълъг, а на практика – и неравен. Само на метри от летище „Васил Левски“, в столичния квартал „Христо Ботев“, търговията в европейската валута все още е по-скоро изключение, отколкото правило.

В малките квартални магазини хората продължават да плащат основно в лева. Касиерката Любов признава, че смята на ръка и често се обърква, когато клиентите поискат сметка в евро. В магазина няма софтуер или каса, която да отчита и в двете валути, а реално плащания в евро почти не се случват. По думите ѝ, за повечето клиенти левът остава по-удобен.

Някои жители разказват, че в съседни магазини изобщо не приемат евро. Други търговци твърдят, че могат да вземат плащане в европейската валута, но връщат ресто в лева, тъй като не разполагат с достатъчно евромонети. Част от тях вече са обикаляли банки и пощи, но без успех.

Извън темата за валутата, жителите на квартала посочват, че имат далеч по-сериозни проблеми – преливащи кофи за боклук, заледени улици и тротоари, които правят придвижването трудно и опасно. За мнозина именно ледът по улиците, а не еврото, е по-голямото предизвикателство в ежедневието.

По-възрастните хора споделят, че изпитват притеснение от новата валута и се страхуват от объркване, но уверяват, че внимателно следят сметките си. Други са по-философски настроени и приемат, че независимо дали са в лева или евро, парите си остават пари.

По-младите жители на квартала гледат по-позитивно на промяната и казват, че приветстват въвеждането на еврото. Общото мнение обаче остава, че независимо от валутата, най-важното е доходите да стигат, а в момента липсата на пари – било то в лева или евро – е най-големият проблем за хората.