Търговските вериги не отстъпват за цените

Търговските вериги защитават настоящите цени на храните, като остро се противопоставиха на предложенията за налагане на таван на надценките. Стигна се до задочен сблъсък на мнения “за” и “против” регулиране на надценките на търговците.
Слагането на таван на надценките е непродуктивна мярка, показва опитът на други държави, заяви Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), членове на което са търговски вериги, пише "Труд". “Няма как да се фиксира надценка върху който е да било продукт, защото бизнес моделът на всички търговци е различен, разходите, които те имат по реализация на дадена стока са различни. Ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава най-вероятно нарастване при други стоки, тоест няма как да сработи”, заяви Николай Вълканов.
Приблизително по същото време председателят на ПГ на БСП-ОЛ Драгомир Стойнев защити внесения от партията в парламента законопроект за поставяне на таван на надценките на определени храни.
“Проблемът с надценките вече не е само български, а и европейски. Не случайно имаше тази инициатива преди няколко дни (за бойкот на търговските вериги - бел. ред.), защото наистина има недоволство сред хората. За нас е важно да се регламентират тези надценки, които слагат, защото се получава изкривяване на пазара и с доминиращата си роля търговецът от последна инстанция оказва влияние върху цените и голямата печалба отива при него. За нас е важно тази печалба да бъде разпределена във веригата така, че да има справедливост”, заяви Драгомир Стойнев. Предложението на БСП-ОЛ е Министерският съвет да определи списък с основни храни, за които да има таван на надценката от 10 на сто. Но този таван да не важи за всички продукти от тези групи стоки. А всяка търговска верига да бъде задължена да продава поне един продукт от съответната група с надценка до 10%, като този продукт трябва да е от най-евтините, предлагани в магазина.
“Не виждаме как такъв тип решения може да работят, надценка означава разход за реализация на дадена стока, това не означава печалба”, коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ. “Надяваме се да няма популистки мерки от страна на правителството”, допълни той. Според Николай Вълканов заявката на премиера от събота е била в тази посока. Тогава премиерът Росен Желязков заяви, че правителството няма да се увлече по популизъм, но ще направи необходимото за нормалното функциониране на пазара.
“Цените са функции на пазара и в това няма съмнение. Ние няма да предприемем административни мерки, които да изкривяват пазара”, заяви Росен Желязков. По-късно министърът на земеделието Георги Тахов заяви, че във Франция, Испания и Австрия прилагат таван на надценките от 30% на някои храни и тази норма би могла да бъде приложена и у нас. “Не искаме да защитаваме никой от операторите по агрохранителната верига, искаме само да защитим правата на доставчиците, на нашите земеделски производители”, каза Георги Тахов. Но според Николай Вълканов, целта на законодателството във Франция е повишаване на доходите надолу по веригата, към доставчиците, което води до повишаване на цените за потребителите.
Позитивната заявка от думите на премиера беше, че ще се търсят пазарни решения, а не директна намеса в цени или надценки, което винаги, доказано от опита на други държави, е контрапродуктивно, каза още Николай Вълканов. Да се търсят пазарни мерки означава да се направи анализ по цялата верига на доставки, допълни той. Според нето е добре да бъдат осветени проблемите при различни стокови групи, да се види дали има проблеми или всичко, които се случва са нормални пазарни обстоятелства, да се видят отношенията в цялата верига между производители, прекупвачи, преработватели и търговци на дребно. Според Николай Вълканов е напълно нормално, ако се правят промоции и акции, разходите за тях да бъдат споделени между търговеца и доставчика.
Проф. д-р Надя Миронова, декан на факултета “Управление и администрация” в УНСС, също се включи в дискусията. “30 години по-късно ние отново сме на нивото на първичния механизъм за регулация на пазара, изразен в крилатата фраза “За Бога, братя, не купувайте. 30 години не ни бяха достатъчни, за да погледнем на продоволствената сигурност и сега инфлацията отново ни доведе до този първичен механизъм”, заяви тя. “Усъвършенстването на пазара преминава през премахването на монополите, през включване на контролните механизми на държавата и на различните комисии, както и директния достъп на производителите до пазарите”, подчерта проф. д-р Надя Миронова.