Татяна Лолова, която винаги даряваше с усмивка (СНИМКИ+ВИДЕО)

"Синът ми ходи подир мене и само вика: Усмивка! Хората разчитат на тебе. Не виждаш ли колко е тежко положението. Какво искаш ти от тези хора? Че те като те видят и тебе така намръщена и грозна, защото ти като си намръщена си много грозна, това не ми го е казал, не смее да ми го каже, но си го е помислил, защото е истина, аз се видях в огледалото". Това обичаше да разказва легендарната Татяна Лолова, която от днес вече играе в Небесния театър. Тя почина на 87 години след усложнения от коронавирус.

Наричаха Татяна Лолова "Усмивката", тъй като тя винаги даряваше познати и непознати с лъчезарната си усмивка.

„Много съм играла… И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. Аз съм от втория случай. На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа… няма ги. Няма време за четене. Трябва да се пише. Ей!... Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да почне да пише“, каза пък Татяна Лолова през октомври 2019 г. по време на премиерата на книгата "Дневници & Делници“ - своебразен неин дневник-албум под редакцията на известния журналист Георги Тошев.

Снимка: Агнес Методиева

"На луда мода е селфито. Сега като идвах насам, още не съм слязла от колата и се приближи една много приятна жена и казва: „Може ли да си направим едно селфи?“ Викам: „Може, но не сега. Като свърши предаването, за което съм дошла." И тя сега сигурно ми се сърди. Добре, че ще има други, които ще искат селфи, че то ако остана на тази, която се разсърди просто няма да ме има в никой фейсбук", даде безпощадната си оценка за днешното време обичаната актриса.

И продължи: "На луда мода е селфито. Застава до теб и се снима, гушнати за фейсбуците си. Питам ви: "Защо съм ви?" Не ме знаят. Не са ме гледали. Видели са ме само по телевизията. "А ние вас ви познаваме." "Е, коя съм?" "Ами вие сте Стоянка Мутафова". "Не, не съм Стоянка. Аз съм Татяна Лолова." "Няма значение", чете Лолова от книгата си.

Снимка: Агнес Методиева

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955-1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в Театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.

Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

"Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам". Така обобщаваше кариерата си великата комедийна актриса Татяна Лолова.

Актрисата бе носител на множество награди: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.

Лолова бе омъжена за художника Светослав Светославов-Славето от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.

"Познавам я от години. Виждал съм я в щастливи моменти, когато се раздава на своята публика. И когато се оглежда в очите на любимия си съпруг Славето. Бил съм до нея и когато мълчи от болка. Славето! Дори не мога да си представя в този чуплив свят какво е да споделяш живота си с някого цели 56 години. Татяна Лолова и Светослав Светославов – Славето са доказателството, че любовта е възможна, „докато смъртта ни раздели“. Бях с Таня, Славето и сина им Сава на 25 декември 2018 г. На другия ден Славето си тръгна… Таня остана. Сама. За да си спомня. И да подреди живота си такъв, какъвто е. Тя отвори старите тетрадки, извади забравени фотографии. Спасение от празнотата. След Славето. Таня е тук. Сама. И си спомня", споделя Георги Тошев.

А ето за какво мечтаеше и самата Татяна Лолова, както самата тя сподели в новата си книга: "Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен! Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да весели, да те води към танц, към песен, да показва развитието на целия човешки живот – от започването му до старостта… Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми мечта, но пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти мечти. Нека остане и нещо несбъднато. Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига… Защото съм АЗ! Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм… Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат. Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…"