Тъжно: България остава без лалугери!

Тази година се сбогуваме завинаги с милковските лалугери (шуици). След като векове наред лалугерът е бил най-често срещаният бозайник в нашите поля, сега просто изчезна! Едва ли на някого му пука за този гризач, но все пак е живял повече от два милиона години по нашите краища... 

Природата е наказала лалугерите с безброй врагове - от невестулката, поровете, през различните видове ястреби, соколи, орли, сиви чапли и щъркели, до лисиците и дивите котки. Въпреки тези врагове, лалугерът се е чувствал чудесно в нашата лесостепна зона и е оставал многоброен.

После някой "мъдър" партиен или аграрен ръководител решил, че тези дребни гризачи нанасят огромни щети на реколтата. Дали на този "мъдрец" са му превели латинското име на европейския лалугер (Spermophilus - зърнолюбец) или просто е видял как гризачът краде житен клас?

Но всеки милковчанин трябвало да убие определен брой лалугери и ги отчете пред кметството. Да копаеш дупка на лалугер е непосилен труд и хитрите милковчани открили лесен начин - с каруците карали бъчви с вода, която изливали в дупките. Така лалугерите трябвало да избират - давене или влизане в мрежичката на входа, където да бъдат убити.

После следвало отчитане на убитите пред кметството. Разбира се, това не се отразило на реколтата, а и лалугерите бързо възстановили числеността си. През последните 20 години в наредбите на за пасищата и мерите на много общински съвети, включително и на нашия, беше допустимо пасищата да се превръщат в ниви. При повсеместния лобизъм в полза на едрите земеделци, България губи над 700 000 декара пасища.

Разбира се, изчезват връзките между пасище и пасище и колониите лалугери остават изолирани и обречени. Наблюдавайки какво правят едрите земеделци, дребните също успяват тихичко да изорат и засеят някое граничещо с нивата им пасище. Веднъж изорано, пасището не се възстановява в същия си вид - с ниски треви, където е възможно да оцелее лалугерът.

Липсата на развито животновъдство (там държавата не помага както на едрите зърнари) пък предизвика самозалесяването на много пасища, което също ги прави непригодни за лалугерите (те могат да оцелеят само в открити райони с ниски треви).

Въпреки многобройни призиви в общинските съвети срещу всяко решение, целящо превръщането на пасище в нива, се е срещал отпор, че лалугерите няма да свършат. Ето, че свършиха.

Сега законът вече не допуска да се губят пасища, но е доста късно. Дали някои можеха да сторят нещо и кой печели от изчезването на лалугерите?

Ясно е, че не може да се очаква от провинциални общински съвети да познават и защитават лалугерите или да изработват и следват дългосрочни стратегии за запазване на биоразнообразието, но зелените винаги са разполагали със специалисти, готови да докладват и осъдят България за всяко нарушение. Правят го и в момента.

Можеха ли да се запазят тези 7-800 000 декара пасища? Да. При влизането си в ЕС България се задължава да запази съотношението между земеделските си земи. Ако при влизането си в ЕС пасищата са били 11%, то те не могат да се превръщат в ниви, защото се променя съотношението.

С намаляването и изчезването на лалугерите са застрашени от изчезване онези животни, които са се хранели предимно с тях - ловен сокол, царски орел, голям и малък креслив орел, степен и пъстър пор...

Сега се събират дарения за закупуването на стотина декара пасища, в които да въдят лалугери, че да има с какво да се хранят последните няколко царски орли!

И го правят след като дълги години се преструваха, че не могат да предотвратят изчезването на 700 000 декара пасища и лалугерите в тях.

За 2 000 000 години - толкова. Скоро се очаква да дойде времето и на чучулигите, както и на гугутките преди това. А дали ще се посегне и на пчелите? Това ще е пагубно!