Те вече не се понасят, но ни дадоха 17 ноември! (ВИДЕО)

17 ноември 1999-а. За българския екскурзовод Димо Атанасов това е един почти обикновен работен ден. Той развежда българска група туристи из забележителностите на Париж. Днес обаче екскурзията включва и още нещо - посещение на "Парк де Пренс" за квалификацията Франция - България. Това ще бъде първият мач в живота на Димо.

Без да подозира, той записва с камерата си едни страхотни любителски кадри от един от най-великите мачове на българския национален отбор по футбол...

И сега, 29 години по-късно, не ви ли побиват тръпки, когато гледате записа с гола на Емил Костадинов в 90-ата минута на "Парк де Пренс"? Това е голът на головете в българския футбол! 29 години по-късно българският футбол не е същият. Световният футбол също не същият. Нищо не е същото.

И отношенията между героите на българския футбол не са същите.

Историята около онзи легендарен мач в Париж е разказана отдавна и всеки футболен фен знае в общи линии най-важните детайли. Нищо обаче не ни пречи да се върнем за кратко отново в онази вечер. България още няма бронзови медали, французите са с единия крак в САЩ'94 и все още не са ставали световни шампиони. Ходът на историята обаче ще бъде променен.

Всъщност по това време французите вече знаят, че не сме случаен отбор. На 9 септември 1992 г. бием "петлите" с 2:0 на "Васил Левски". На пистата след срещата Христо Стоичков, който по това време е фаворит за "Златната топка", заявява, че според него на финалите в САЩ ще се класират именно България и Франция.

Репортерът на БНТ пита облечения с фланелката на Базил Боли Ицо дали е простил на българската публика освиркванията от края на предните квалификации. "Стадион "Васил Левски" не е "Камп Ноу". Простихте ли на феновете?", пита журналистът. "На някои съм им простил, но на други не съм им простил. Това си е за тяхна сметка", отсича Камата.

До края на квалификационните битки за САЩ'94 в нашия лагер бойкотите никнат като гъби. 4-5 играчи от състава на Димитър Пенев отказват в различни моменти да играят с националната фланелка, а Любо Пенев влиза в остър спор с журналистите преди мача с Финландия.

В резултат на това на другия ден родната преса, с изключение на един от водещите вестници, отразява победата с 2:0 над скандинавците с по един ред. "Хората ги интересува квалификационния мач, а не какви скандали има между журналистите и футболистите", изразяват становището си от въпросното издание, предало четата на пишещите братя.

Много силният ход на Стратега. Две седмици преди историческия двубой във френската столица Пената и момчетата му напускат родината и отиват на лагер в Германия. Изолацията идва повече от добре за "лъвовете", които се откъсват от напрежението, което ги преследва на всяка крачка в "Бояна". В градчето Грюндерг нашите тренират при пълно спокойствие, което обаче е нарушено от нахълтал журналист от авторитетния вестник "Екип". Франсето иска да интервюира Стоичков и Боби Михайлов, но и двамата му отказват.

На лагера Боби носи със себе си видеокасета с попадения на Жан-Пиер Папен, която гледа няколко пъти в опит да опознае до край головия маниер на звездата на "петлите". Вечерта преди тръгването за Франция идва най-големият проблем.

Изведнъж се оказва, че две от нашите най-големи звезди - Емо Костадинов и Любослав Пенев, нямат френски визи. "Е, как без тях? Трябва да измислим нещо", ядосва се Пената. Решението се крие в бившия халф на Тракия и ЦСКА Георги Георгиев. По това време Гецата е съотборник на Боби Михайлов в Мюлуз, като именно вратарят измисля плана. Градът на р. Ил е близо до френската граница с Германия, а същевременно Георгиев е популярно лице сред местните запалянковци. Затова именно той е натоварен със задачата да прекара с кола нелегално Коща и "Ел Голеадор" през границата.

"Намерихме безмитна зона, където контролът беше по-свободен. Минахме си нормално. Митничарите ни познаваха, защото бяхме известни футболисти. Така и не се сетиха да ни проверят визи, паспорти и т.н. Те просто никога не можеха да допуснат, че ще направим подобно нещо. Кой от тях е мислил, че можем да вкараме хора без документи", спомня си Гецата.

Досущ като във филм за Джеймс Бонд в късния следобед на понеделник пловдивчанинът чака Емо и Любо, които са докарани с мерцедес от международника на БФС Христо Йосифов.

"Чаках ги на една бензиностанция до един мост при границата. Седях свит в колата и пушех цигара след цигара", добавя към разказа някогашният техничар.

Гецата взима двамата си бивши колеги от ЦСКА и след като прави мили очи на митничарите отпрашва за Мюлуз. От БФС дават изрична инструкция на Емо и Любо да не си показват носа на улицата, защото някой може да ги разпознае, но Гецата ги води в ресторант "Тур д'Юроп", където ги черпи по чаша вино.

На сутринта бъдещият екзекутор на Франция и неговият асистент отиват с Георгиев на летището и чакат вътрешен полет до Париж. И тук отново ситуацията става напечена. Французите решават да обединят пътниците до френската столица от Мюлуз с тези от Базел, което вече прави полета международен, а контролът при международните линии е доста по-сериозен - там преглеждат за виза.

"Емо и Любо като пълни непукисти показаха работните си визи от Португалия и Испания", спомня си още Гецата. Митничарят обаче се оказва приятел на родния 007. Благоразположеният французин като на шега пуска националите да се качат на самолета за Париж без да алармира за проблема. На другия ден той гледа мача на дивана в дома на Георгиев. Няколко дни по-късно пък българинът майтапи здраво треньора си Бернар Женжини, извадил Михайлов от състава на Мюлуз в месеца преди срещата на "Парк де Пренс".

Вече в Париж Коща и Любо се присъединят към "трикольорите". Преди това обаче българските журналисти забелязват, че нападателите на Порто и Валенсия ги няма сред дошлата от Германия делегация. Димитър Пенев успокоява нещата без да му мигне окото: "Всичко е наред. Емо и Любо идват с друг полет".

Нашите отсядат в суперлуксозния хотел "Трианон палас" във Версай, като френските медии се чудят откъде източноевропейците имат толкова пари, за да си позволят такъв разкош. "На официалния обяд отново ни питаха. Ние им казахме, че не само имаме пари за хотела, но и ще им платим разноските да ни гледат на световното в Америка. На френския колега Жан Фурниер-Фаяр му увисна челюстта като чу", свидетелства тогавашният президент на БФС Валентин Михов.

В сряда сутринта във френската преса излизат снимки на нашите пред "Трианон палас". На една от тях са Стоичков, Пенев, Костадинов и Краси Балъков, а заглавието на материала гласи: "Ето ги четиримата терористи от Изтока". В интервю пред французите Камата се показва като добър пророк. "Ще е най-хубаво да ви бием с гол в последната минута", заканва се Ицо.

Идва мачът. Домакините се объркват и изсвирват два пъти химна ни. В интерес на истината срещата на "Парк де Пренс" не блести с някакви други достойнства освен трите гола. Почти няма удари към двамата вратари, а играта се води предимно в центъра. На разбора преди началото Пената хвърля една от култовите си реплики: "Кременлиев, ти си с №11. Златков, ти ще пазиш Кантона".

В 32-ата минута именно Ерик Кантона, който е с №11, е изведен на голова позиция от Папен и пронизва Михайлов. Бързо-бързо България изравнява. Балъков центрира меко от корнер и Костадинов с хубав удар с глава прави 1:1. Интересно е, че в интервю на Златни пясъци през лятото на 1992 г. Емо отбелязва, че трябва да подобри играта си с глава и завършващия си удар. Явно до 17 ноември 1993 г. крилото вече е изпълнил тази си задача.

Всеки от нас помни 90-ата минута и фразата "Господ е българин". Един миг за вечността, както пише "Франс Футбол" на снимката с изстрела на "свети" Емил. В горната част на снимката с радостта на нашите пък пише "In memoriam". Друго паметно френско заглавие е: "Класирахме се за… Мондиал'98". Стоичков пък е още по-безпощаден. "Французите са петли с кокоши глави", казва бъдещият голмайстор на САЩ'94.