Теодора от „Фермата” загуби приятели

Теодора Дякова от „Фермата” 7 призна, че е загубила приятели след финала на шоуто. Заралийката разкрива, че много хора са „пропаднали между дупките на ситото”. Сред тях и участници от „Фермата” 7, с които Теодора беше месеци в стопанството.

„Първите седмици бяха интересни и в тях всички ние се опознавахме помежду си. И интересното беше, че в един ден с определен кръг от хора разбираш много повече, усещаш много по-силно енергиите, чуваш чистотата на намеренията, създаваш значителни фрагменти от профили на хората, разкриваш други нива на приемственост към другите в себе си. И всичко се случва и бързо, и бавно. И искаш да говориш, но имаш микрофон. И искаш уединение, но камерата те блъска в главата всеки път, когато станеш от сън. Но хората не можеш да объркаш. Щото толкова много истина и разкази има в мълчанието. И когато имаш малко думи, с които да се изразиш, те в повечето случаи казват много повече, понякога – всичко. Така си казахме всичко с Виктор на първа среща при запознанството ни вътре. Така с Лора установихме връзка, която с думи не се описва – тя е в нива и цветове. Така разбираш, че имаш да учиш от хора като Чавдар, Цоньо и Жоро. Само няколко дни ни трябваха с Коци да установим безмълвна комуникация в подкрепа, в мъка, в смях и забавления. За няколко вечери до огъня да усетиш, че Боби Гостев е един дълбок и прям човек, чиито странности привличат, а добрината му успокоява. Да прозреш, че грижата на Мартина към всички и всичко не е престорена, а просто тиха и по предназначение от сърце. Да се възхитиш на изобретателността на ума на Кирил и да се преклониш пред сръчността му. За всеки мога да говоря, защото всеки съм допуснала до сърцето си, за да усетя нишката и да премина през „процеса на свързване или не”, философства Теди.

„Излизаш от „Фермата“ и установяваш липси. Липси в ценности. Липси на светлини на пътеводители. На дълбоките стойности, в които си повярвал, защото си разбрал, че съществуват. Започва гонитбата между реалността и стойността. И си дадох сметка колко бързо огромно количество хора пропаднаха между дупките на ситото. Най-интересното всъщност беше, че имаше и такива, които се мъчиха и сами разширяваха дупките, за да паднат и да отпаднат. Загубих приятели… Всъщност „загубих“ не е правилната думичка. Спасих се от „приятели”! Не съм от тези, които си раздават приятелството. Не го дарявам на такива, които не го ценят. И натурално, завъртайки се колелото, проличаха всички недостатъци у нас хората – завист, злоба, недоверие, укор, обида, сочене с пръст. Благодарна съм за трудностите в живота си. След тях винаги се изправям и научавам урока. Да, натежаха дълго време облаци сиви и грачеха грозни птици. Но някак успявах да чувам шума на гората, гайдата на Виктор, да виждам иззад облаците усмивката на Лора и да усещам подкрепата на не един - на Мартина, Пламен, Кирил и Боби. И в мен винаги ще живеят разговорите ми с отец Кирил за доброто у хората и ще нося в себе си енергията на манастирската земя – българската земя”, заключва Теодора.