Тийнейджър изобрети капан с магнитна течност, спечели наградата за наука на Google
Изобретението може да улавя микропластмасата във водата
Микропластмасата е толкова малка, понякога с размера на зрънце пясък, че учените все още се борят да измислят ефективен метод за премахването й от почвите и океаните. Наскоро ирландски тийнейджър измисли обещаващо решение на този иначе неразрешим проблем като използва магнитна течност, която да привлича микропластика.
Един ден, докато карал своя каяк, 18-годишният Фион Ферейра забелязал скала, покрита с машинно масло от скорошен разлив. Оказало се, че към маслото са се залепили микроскопични парченца пластмаса.
“Това ме накара да се замисля, разказва Ферейра. - Спомних си, че в химията елементите със сходни химически свойства се привличат”.
Пластмасата и петролът са неполярни, което означава, че в природата те биха се привличали.
Ферейра решава да опита да възпроизведе същия ефект като използва ферофлуид, магнитна течност на петролна основа, която НАСА разработва през 1963 г., за да придвижва ракетното гориво от резервоара до двигателя при нулева гравитация.
Днес ферофлуидът се използва в електротехниката и автомобилостроенето, а най-честото му промишлено приложение е при производството на високоговорители. Ферофлуидите намаляват вибрациите на компонентите на високоговорителите като така предотвратяват изкривяване на звука.
Ферейра създава една по-природосъобразна версия на течността от тази на НАСА като използва смес от растително масло и магнетит на прах (вид естествен минерал). Когато за първи път той излива течността в контeйнер, пълен със замърсена с микрочастици вода, тя се разлива по цялата повърхност и водата придобива черен цвят. После той потапя магнит, който издърпва всичкия съдържащ се в нея ферофлуид и така пречиства водата. Методът му успява да премахне 85% от микропластиката.
Най-трудната за отстраняване микропластика се оказва полипропиленът, който се използва за производството на всякакъв вид пластмасови опаковки. Но ферофлуидът успял да премахне 80% от полипропилена във водата. Микфофибрите от пластмасови материи като полиестер, спандекс и ликра се оказали най-лесни за пречистване. Пералните и сушилните все още нямат филтри, които да пречистват тази микропластика и тя де факто се превръща в главен замърсител на океаните. Затова и откритието на Ферейра може да се окаже революционно. Методът му може да намери приложение и в пречиствателните станции за третиране на битови отпадни води като улавя микропластмасата преди да е достигнала до реките, езерата и моретата.
За своето откритие Ферейра получи наградата за наука на Google в размер на 50 000 щатски долара, както и университетска стипендия.
