ТОП ресторантьорът Никола Антиката: ВИП-ове днес са мутри и чалгари

Няма по-известен ресторантьор в София от Никола Антикаджиев - Антиката. Роден е на 18 ноември 1929 г. в Петрич. Вече почти 70 години е в средите на известните в София, управител на култови заведения по времето преди и след 10 ноември. Клубът на актьора, Клубът на Сатиричния и на Народния театър, ресторант „Антик” са все места, където се събира столичната бохема.

През 60-те години тълпи от хора обсаждат Кулинарния магазин в центъра на София. Ресторантът на хотел „Славия“, Клубът на актьора на бул. „Руски“, клубовете на Сатиричния и Народния театър, на „Булгартабак“, ресторант „Антик“ – всички под негово управление.

Това са култови заведения, които стават място за среща на столичната артистична бохема, на политическия, културния и спортния елит на България.

С Григор Вачков през 1970 г. в ресторанта на хотел „Славия“ – около Гришата са цяла тайфа медицински сестри, които празнуват там

Антикаджиев има и феноменална памет. Той помни буквално всичко – за всяка пиеса, за актьорите в нея. Да не говорим за резултатите от футболни мачове или пък за политически събития, за министрите от всички правителства. Енциклопедичните му познания са го превърнали в „бюро справки“ за приятелите му. Невена, Ламбо, Кольо Анастасов, Кеворк, Владимир Левчев, Гунди, Саркис, Гришата Вачков, Нейчо Попов, Радана, Гец, Черкелов, Аня… Това са само малка част от имената на най-близките му приятели, някои от които преселили се вече в по-добрия свят.

За Антиката казват, че е биографът на актьорите. Странджата на Народния театър, душеприказчикът – както и да го нарекат, все ще са прави. Историите му нямат край. Ето част от тях…

„Видял съм времето на Живков, видял съм и времето на демокрацията. Тоя е такъв или оня – онакъв – това никога не съм го чул. А сегашните умират да се плюят и да злословят по чужд адрес. Днес ВИП персони станаха само някакви мутри, чалга изпълнители.

Познавам наистина много хора, били във върховете и тогавашния елит – политически, културен, спортен. Добър приятел съм и с децата на много от тях. Но разликата със сегашните е от земята до небето”.

Никола със Стефан Данаилов в „На всеки километър“

„През 1964 г. отидох да работя в счетоводството на „Балкантурист”. Директорът ме попита дали да не пробвам да стана управител на Кулинарния магазин, защото работата нещо не вървяла. Магазинът беше лицето на София – в него се праваше какво ли не, а в столицата тогава нямаше нищо. В него се продаваха всякакви торти, пасти, кексове, сладолед… Намираше се до Детмаг, зад днешния „Шератон”. Бях внесъл първите кафемашини от Италия и всеки ден да пият кафе по 20 стотинки при мен идваха министри, висши партийци. Всяка сутрин наставаше истинско стълпотворение на известни личности.

Да ви кажа, че от 800 лв. – какъвто беше най-големият оборот на ден, преди да дойда, оборотът вече стана над 4000 лв. Всички артисти – Калоянчев, Парцалев, Григор Вачков, Саркиз Мухибян, Мутафова, Нейчо Попов, Невена Коканова и др. идваха да пият кафе и да ядат пасти. Повечето от футболистите – Гунди, Котков, националният вратар Симеонов, на когото станах и кум – всички минаваха през мен.

Автограф от близката му приятелка Невена Коканова

Тортите бяха стра-хот-ни! Аз лично пишех с шприца „Честит рожден ден!” Когато наближаваха празници, поръчвах 100 торти от ресторанта на „Плиска”, 100 торти от „България” и 200 торти от „Балкан” (бившия „Шератон”).

С моята най-добра приятелка Невена Коканова първо отивахме с колата да ги вземем, а после ги слагахме в един огромен хладилник.

Цената на една торта беше 3,20 лв. и като продадях 2000 торти – оборотът набъбваше на 6400 лв. На ден продавахме и по 200 кекса – още 400 лв. – те струваха по два лева. Продавахме по 20-30 торти „Гараш”, които бяха доста по-скъпи – по 7 лв.

По материали от epicenter.bg