Трън празнува киселото мляко

Двадесет и двама фермери и млекопреработватели от страната ще участват в деветия празник на киселото мляко, който ще се състои днес в Трън, съобщи на БТА заместник-кметът на граничната община Катя Божидарова.

Ще бъдат представени различни видове краве, овче и козе кисело мляко, натурални млечни продукти. Посетителите ще могат да дегустират също домашно приготвени сладка и прочутият мед от Етъра.

Гостите на празника ще гледат под микроскоп лактобацилус булгарикус.

За първи път гостите на празника ще имат възможност да наблюдават под микроскоп двете бактерии - лактобацилус булгарикус и термофилния стрептокок, чиято симбиоза превръща прясното мляко в кисело. Атракцията ще бъде показана в специална шатра на науката, издигната по инициатива на фондация "Д-р Стамен Григоров" и община Трън. Там ще бъдат изложени и наградените есета, рисунки и фотографии от конкурса "Защо бих избрал да остана да живея в Трънско?", "Модерното фермерство, Трънско и аз" и/или "Предизвикателството да станеш учен", обявен по случай празника на киселото мляко. Най-малките ще сглобяват пъзел с изображението на бацила.

Във втора шатра, посветена на занаятите, посетителите ще наблюдават как се точат глинени съдове и ще моделират сами фигури от глина.

Това са само част от изненадите на тазгодишния празник. Той се организира от фондация "Д-р Стамен Григоров" и община Трън в партньорство с "Ел Би Булгарикум". Проявата цели да даде възможност на гражданите да се докоснат до народната традиция в производството на киселото мляко, както и до произведени на неговата основа други млечни продукти.

Без такса за вход ще работят музеите на киселото мляко и на бусинската керамика.

През целия ден ще бъдат отворени Музеят на киселото мляко в родното село Студен извор на откривателя на лактобацилус булгарикус д-р Стамен Григоров и Музеят на бусинската керамика в едноименното село. Двата музея ще работят без такса за вход.

В Музея на киселото мляко посетителите ще видят традиционния за Трънско съд за квасене на мляко глинена рукатка. В същия съд д-р Стамен Григоров, представяйки откритието си, занесъл българско кисело мляко на Нобеловия лауреат за физиология и медицина проф. Иля Мечников. Впечатлен от качествата на продукта, проф. Мечников установил, че сред избрани от него 36 страни най-много столетници има в България - по четирима на 1000 души. Самият Мечников в последните 16 години от живота си редовно консумирал българско кисело мляко.

"В трънското кисело мляко лактобацилът, който е показател за полезността на продукта, достига до 14 млн./куб.м, при норма 8 млн./куб.м", твърди Юлия Григорова - доскорошен председател на фондация "Д-р Стамен Григоров", учредена от наследници на прочутия българин. По думите й мисията на фондацията е да работи за възраждане на трънския регион и да популяризира делото на д-р Стамен Григоров и неговите открития в областта на медицината и микробиологията.

Фондацията възнамеряваше заедно със сръбски партньори да обособи екомаршрут на млякото и млечните продукти от двете страни на границата. Бе планирано той да започва от Музея на киселото мляко в с. Студен извор, да преминава през български и сръбски стопанства, като бъде съпроводен с дегустация на техните производи и да достига до Ниш. За съжаление, идеята засега не се реализира. Блян остава и замислената демонстрационна зала в Музея на киселото мляко.

Д-р Стамен Григоров е открил през 1905 г. пръчковидната млечнокисела бактерия. В негова чест тя била наречена по-късно "лактобацилус булгарикус Григоров". През последните десетилетия фамилията на откривателя отпаднала от официалното наименование.

Смята се, че киселото мляко е дар от най-старите обитатели на нашите земи - траките. Изследване на фондация "Д-р Стамен Григоров" сочи,че разпространението на продукта в съседни и по-далечни на България страни е започнало през 1345 г.

Тогава след турско нападение българите в Тракия отвели със себе си в Мала Азия огромни стада овце. До Балканската война млекарниците в Цариград били собственост изключително на българи. Родното кисело мляко добило широка известност в Европа, след като бил излекуван френският крал Франсоа Първи /1515-1547г./ , който страдал от болест на стомаха. Оттогава датира първото отбелязано съобщение за лечебните свойства на българското кисело мляко, твърдят от фондацията.