Убиха сина на Муамар Кадафи

Сейф ал-Ислам, син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, е убит в западния град Зинтан, според либийския телевизионен канал "Ал-Ахрар". Според източници, близки до Ал-Ислам, той е бил нападнат от неизвестни бойци. Все още не са разкрити допълнителни подробности.

През 2021 г. ал-Ислам обяви плановете си да се кандидатира за президент на Либия на общите избори, които трябваше да се проведат същата година, но все още не са се състояли. През 2023 г. Абдулайе Батили, специален представител на генералния секретар на ООН за Либия и ръководител на мисията на ООН за подкрепа в страната, потвърди, че най-големият син на Кадафи ще може да се кандидатира за президент, ако желае.

Дълго време представян като потенциален наследник на баща си, 53-годишният Сeйф ал-Ислам си е изградил имидж на умерен човек и реформатор. Тази репутация се разпада, когато той обещава кръвопролития в началото на бунта. Издирван от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството, той е арестуван в Южна Либия. Задържан дълго време в Зинтан, той е осъден на смърт през 2015 г. след бързо съдебно производство, преди да бъде амнистиран.

През 2001 г., когато беше делото срещу българските медицински сестри, арестувани в Либия, Сейф ал-Ислам изигра положителна роля в сложното дело. 

Сейф ал Ислам Кадафи оформяше политиката, водеше чувствителни дипломатически мисии и беше ключова фигура в преговорите за отказа на Либия от оръжия за масово унищожение, както и за обезщетенията на семействата на жертвите от атентата над полет Pan Am 103 над Локърби през 1988 г.

Решен да изведе Либия от статута ѝ на международен парий, Сейф ал Ислам Кадафи си сътрудничеше със Запада и се представяше като реформатор, който се застъпва за конституция и спазване на човешките права. Образован в Лондон и говорещ свободно английски, за много западни правителства той беше приемливото лице на Либия.

Когато обаче през 2011 г. избухна бунтът срещу дългогодишното управление на Кадафи, той без колебание избира лоялността към семейството и клана. Той се превърна в архитект на бруталното потушаване на протестите, а бунтовниците наричаше „плъхове“. В интервю по време на въстанието той заяви: „Ние се бием тук, в Либия, ние умираме тук, в Либия.“

Той предупреди, че ще потекат „реки от кръв“ и че правителството ще се бори „до последния мъж, жена и куршум“.

„Цяла Либия ще бъде унищожена. Ще ни трябват 40 години, за да се договорим как да управляваме страната, защото днес всеки ще иска да бъде президент или емир, всеки ще иска да управлява“, каза той, размахвайки пръст към камерата в телевизионно обръщение.

След като бунтовниците превзеха Триполи, Саиф ал Ислам се опита да избяга в съседен Нигер, преоблечен като бедуин. Той обаче бе заловен от бригада „Абу Бакр Садик“ на пустинен път и отведен в град Зинтан, около месец след като баща му е арестуван и екзекутиран. Смята се, че е бил предаден от либийски номад. „Оставам тук. Щом изляза, ще изсипят куршумите си върху мен“, каза той в момента на залавянето си, което е записано на аудиозапис.

Следващите 6 години той прекара в плен в Зинтан, далеч от привилегирования живот, на който е свикнал, с домашни тигри и общуване с британския елит. Организацията Human Rights Watch го посещава в затвора, а тогавашният директор за Либия, Ханан Салах, заяви, че той не се е оплаквал от малтретиране, но изразява загриженост, че е прекарал по-голямата част от времето си в изолация. Липсвал му е зъб и е казал, че е изолиран от света, но е имал достъп до телевизия и някои книги.

През 2015 г. съд в Триполи го осъди задочно на смърт чрез разстрел за военни престъпления. Заповед за ареста му за убийство и преследване бе издадена и от Международния наказателен съд в Хага.

След като бе освободен през 2017 г. въз основа на закон за амнистия, той се укриваше в Зинтан в продължение на години. От 2016 г. му бе позволено да общува с външния свят и приемаше посетители, с които обсъждаше политиката и състоянието на страната.

Той се появи отново публично през 2021 г., когато в град Сабха, облечен в традиционно либийско облекло, подава кандидатурата си за президентските избори. Той разчиташе на носталгията по относителната стабилност, съществувала преди бунта от 2011 г., но кандидатурата му предизвиква множество спорове и остра съпротива от страна на мощни въоръжени групировки.