Проф. Владимир Чуков : В Иран събират пари за убийството на Тръмп
В медиите, близки до властта в Техеран, се зове за възмездие, обясни арабистът
В интервю за предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви арабистът проф. Владимир Чуков коментира външната политика на България, войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток и заплахите срещу американския президент Доналд Тръмп.
Според проф. Чуков не може да се говори за рязка промяна във външнополитическия курс на България, а по-скоро за промяна в подхода.
По думите му с идването на власт на нова политическа формация е нормално да се появят нови нюанси във външната политика. Той смята, че премиерът Румен Радев се стреми да отстоява собствена позиция в Европа, без да копира лидери като Виктор Орбан.
Проф. Чуков заяви, че призивите за мир трябва да бъдат подкрепени с конкретни дипломатически инициативи.
Като пример той посочи посещението на Виктор Орбан в Москва по време на унгарското председателство на Съвета на ЕС и отбеляза, че ако българското правителство настоява за преговори между Русия и Украйна, следва да предложи реални дипломатически стъпки.
Според него е важно посланията, отправяни към европейските партньори, да съответстват на тези, които се отправят към българската общественост.
Относно заплахите за живота на президента на САЩ Доналд Тръмп проф. Чуков напомни, че в публикации в медии, близки до иранските власти, името на Тръмп присъства сред основните фигури, срещу които се отправят призиви за възмездие. По думите му се съобщава и за инициативи за набиране на средства, свързани с подобни призиви, макар официалните власти в Техеран да не са поели публичен ангажимент за подобни действия.
Проф. Чуков отбеляза, че конфликтът в Близкия изток се различава съществено от войната в Украйна както по своята динамика, така и по участниците в него.
Той изрази мнение, че подписаният меморандум между САЩ и Иран е имал по-скоро политически и икономически характер, отколкото да представлява трайно решение на натрупаните противоречия.
Според него ключова роля за подписването му са изиграли икономическите проблеми на Иран, включително необходимостта страната да увеличи износа на петрол на фона на сериозни финансови затруднения.
