Учени: Шансът при хвърляне на монета за "ези-тура" изобщо не е 50/50

Независимо дали става дума за решаване на спор или за определяне на това кой ще започне първи футболния мач, хвърлянето на монета се използва от векове. Когато обаче избирате между „ези“ и „тура“, може би трябва да преосмислите предположението си, че шансовете са 50/50.

Това е така, защото учените в Нидерландия откриха, че при хвърлянето на монетата се появява естествено отклонение, съобщава „Дейли мейл“, предава БТА.

След като са хвърлили монети над 350 000 пъти, експертите са установили, че страната, която

първоначално е обърната нагоре, се връща в същата позиция в 50,8% от случаите.

Това може и да не звучи особено значимо, но експертите, провели новото изследване, твърдят, че това е „неопровержимо доказателство за отклонение към една определена страна“.

Проучването е ръководено от Франтишек Бартош, докторант по психологически методи в Университета в Амстердам, който казва, че значението на отклонението става още по-ясно изразено в света на хазарта. Ако заложите един долар за резултата от хвърлянето на монета 1000 пъти, знаейки началната позиция на хвърлянето на монетата, ще спечелите със сигурност средно 19 долара“, пише той в X (бившия Туитър).

За изследването Бартос и екипът му хвърлят монета 350 757 пъти.

„Преди около година започнахме да търсим отговор на един от най-интригуващите въпроси: Ако хвърлите монета и я хванете в ръка, каква е вероятността тя да се приземи на същата страна, от която е започнала?“ - публикува той в X.

Бартош обяви, че резултатите от проучването показват „убедителна статистическа подкрепа“ за „физичния модел на хвърляне на монети“, който за първи път е предложен от математика от Станфорд Пърси Дайаконис през 2007 г.

Той стига до заключението, че

„когато хората хвърлят обикновена монета, тя има тенденция да се приземи в същото положение, от което е започнала“.

Дайаконис изчислява, че резултатът от една и съща страна е 51%.

Нашите данни подкрепят тази точна прогноза - пише Бартош в статията си, монетите се приземяваха по-често на същата страна от момента на хвърлянето.

Дайаконис за първи път осъзнава, че хвърлянето на монети не е случайно, след като той и колегите му успяват да нагласят машина за хвърляне на монети, така че монетата да пада на „ези“ всеки път.

След това той и екипът му помолили хора да правят същото отново и отново, като записвали резултатите с високоскоростна камера.

Въпреки че резултатите са били малко по-случайни, те все пак са се оказали с разлика от 51-49%.

Дайаконис отбеляза, че случайността се дължи на факта, че когато хората хвърлят монети, има редица различни движения, които монетата може да направи. Например, той показа как монетите не се движат само от край до край, но и в кръгово движение, подобно на подхвърлена пица. Ученият също така установил, че има начини за хвърляне на монета, при които тя изглежда така, сякаш се мята във въздуха, но в действителност изобщо не се движи.

Поради това той и екипът му стигат до заключението, че при хвърлянето на монетата става въпрос за „физика“, а не просто за „случайност“.

„Естествено, хвърлените монети се подчиняват на законите на механиката и полетът им се определя от началните условия“, пишат изследователите в своята статия.

Бартош се съгласява с тях: „Преобладаването на горната страна произлиза от ротации извън оста (т.е. прецесия или колебание), за които обаче може да се предположи, че са различни при различните хора“, пише той и екипът му в предпечатното проучване. „Бъдещата работа трябва да се опита да провери дали „колебаещите се хвърлячи“ показват по-изразено пристрастие към една и съща страна, отколкото „стабилните хвърлячи“.

Така или иначе, следващия път, когато хвърляте монета, може да помислите дали да не погледнете коя страна е обърната нагоре - това може да ви даде малко предимство пред шансовете „50/50“.