Учениците не изненадаха учителите: Добър 4,27 е средният успех от матурите

Ден след като зрелостниците видяха резултатите си от матурите, Просветното министерство е готово с анализа си на тазгодишните изпити в края на 12. клас. Според образователния министър това, че не е въведена задължителна матура по математика преди години, е една от най-големите грешки.
 
„Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет. Затова резултатите са по-високи. За мен основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование и редица важни индустрии. Смея да твърдя, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки заради липсата на хора в секторите”, допълни Красимир Вълчев.

► От МОН поясниха, че резултатите не се различават много от миналогодишните. 

⇒ Добър 4,27 е средният успех на зрелостниците от задължителната матура по Български език и литература тази година. Няма нито един зрелостник, който да е получил 0 точки на двете матури, проведени през тази изпитна сесия.

⇒ Най-високи резултати на матурата по БЕЛ са получени в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе.

⇒ Сливен, Силистра, Шумен и Разград пък са регионите, които традиционно показват по-ниски резултати.  

⇒ Разликата между първата по резултат област и последната е 17 точки.

⇒ Спрямо миналата година зрелостниците от Плевен са отбелязали по-добри резултати тази година и това е единствената област, повишила резултатите си. 

⇒ Спрямо 2024 година почти двойно нараства броят на зрелостниците, които имат 100 точки на втората матура, както и пълен брой на тази по БЕЛ. 

⇒ Много добър 4,81 е средният успех на зрелостниците от втория изпит.

⇒ На втория зрелостен изпит няма нито един ученик, получил 0 точки.

Най-често учениците изпитват затруднения при пунктуация, полуслято и разделно писане и употреба на пароними.

„Най-общо резултати са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултатите са сходни.Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е и една от амбициите ни за следващите месеци”, обясни образователният министър.

По думите му, когато говорим за предоставяне на знания, системата се справя относително добре, но не така стоят нещата с формирането на умения. „Затова и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения. Едно от основните ни предизвикателства е да пречупим културата за учене. Тази култура се възпроизвежда с учебните програми и в най-голяма степен с оценяването. То дава знак кое е ценно и как да учат децата”, допълни Вълчев.

Кои са темите, върху които зрелостниците пишат съчинение и есе на матурата по БЕЛ

►МОН е стартирало работа по нови учебни програми. Вълчев поясни, че идеята е през септември да се представят малки документи, условно наречени визии или концепции за промяна във всички учебни програми по отделните предмети.

► Образователната система, освен по-включваща, е станала и по-избутваща, допълват от МОН.

„Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че ние сме една от страните с най-висока степен на образователно детерминирана сегрегация. Виждаме много голям процент училища с концентрация на деца със слаби резултати. Това е защото те така са се обособили след седми клас. Разбира се, имаме и до седми клас такава сегрегация, но тя е териториално обособена. Затова една от темите, които ние ще поставим за обсъждане през следващите месеци, е образователната структура”, заключи министърът на образованието.

В понеделник резултатите от държавните зрелостни изпити от сесията май-юни бяха публикувани в системата: https://infopriem.mon.bg/. Проверката става с входящ номер и с идентификационен код.

► Припомняме, че на 21 май общо 48 082 зрелостници се явиха на ДЗИ по български език и литература (БЕЛ). Общо 28 бяха анулираните изпитни работи в различни училища в страната заради опит за преписване, съобщи тогава пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

Матурата по български език и литература проверява знанията и уменията по граматика, правопис, лексика, способност за създаване на текст, извличане на информация. Зрелостниците пишат и аргументативен текст по избор - есе по житейски проблем или интерпретативно съчинение върху изучавано литературно произведение. Максималният брой точки от изпита е 100.

Тази година зрелостниците избираха да пишат между интерпретативно съчинение на тема "Разум и чувства" върху повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев и есе по темата "Животът - колело или стълба". Това се изискваше в последната 41-ва задача на държавния зрелостен изпит по БЕЛ.

► На 23 май се състояха държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет и по професионална квалификация. По вариант 2 писаха тогава зрелостниците на втория държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет. По тема номер 5 писаха гимназистите на държавния изпит по професионална квалификация. Държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет се състояха едновременно по 30 учебни предмета, в т.ч. различните нива на чужди езици. 

Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова обясни, че с 0.93 т е спаднал  резултатът на матурата по БЕЛ. резултатите от втория ДЗИ е с 2 т в повече. По думите ѝ обаче вече учениците умеят да пишат текст и да извличат информация. Все по-често зрелостниците избират да пишат есе, но пък резултатите при съчинението са по-високи.

Михайлова подчерта, че всяка година има ученици, които вместо да пишат есе или съчинение, решават да препишат дадения им откъс от произведение. Според зам.-министъра проблемите с пунктуацията и правописа идват от ежедневната употреба на мобилни устройства и писането на кратки съобщения.