Учителка превърна плевня в музей

Родовата памет и стария бит на сгушеното в полите на Троянския балкан село Орешак съхранява в малък музей учителката Стела Маринова. Превърнала старата плевня в експозиция с фотографии от миналото, предмети, облекла и други вещи от живота на поколения орешачани, тя напомня, че за да върви напред един народ, трябва да пази и знае своя род, бит и култура.

Сбирката, събирана около 10 години, е нарекла: „Имало едно време в Орешак“, разказа в интервю за БТА Маринова.

Първоначално е започнала със събиране на стари фотографии от Орешак - от сватби, погребения, събития, личности, военни, а после и предмети, които се оказват излишни в домакинствата на хората, а са старинни и любопитни.

„Започнах да подреждам експозиция. Първо тя се помещаваше в читалището. После толкова много набъбна, мястото стана малко и трябваше да се изнесе. Така сбирката се озова в моята плевня. Открих я това лято за празника Голяма Богородица“, разказа Стела Маринова и добави, че в бъдеще иска да организира родови срещи и други събития в нейния малък музей.

Всяка вещ в музея е история

По думите й всяка вещ в сбирката е свързана с история, със семейство, с живота на определи хора. Ценното за орешачани е това, че някъде се събират неща от техния живот. Това буди освен едно умиление у тях, но и много познавателна стойност за подрастващите, за младите. Оказа се, че има адресат едно такова нещо и те с удоволствие го посещават, добави учителката.

Изложбата съдържа вещи на някои забележителни личности от Орешак – цървулите на учителя на Иван Вазов Партений Белчев, предмети на прочутия майстор Петър Цанков Крекрешки, получил международни признания, награждаван многократно. „Той е бил канен като експерт по разкопки и е бил толкова провокиран от керамиката, че е изработил реплики от тракийски съдове, славянска керамика“, посочи Маринова.

По думите й много интересно и важно за нея е, когато успее да свърже разделени по някакви причини от съдбата хора. „Поне три случая досега съм имала да се намерят хора, живеещи далеч от рода си. С голяма благодарност ми пишат и съдействам с каквото мога. Има хора, които живеят в чужбина, но съхраняват ревностно родовите си корени“, добави учителката.

В експозицията има още макети на къщи от директора на училището Кино Копрински, имал кръжок за архитектурно макетиране, с който е спечелил 16 златни медала. Подредени са ордени за храброст на участници във войните, родословни дървета, първата пишеща машина в Орешак, стара фотография на Троянския манастир, както и от посещението на цар Борис в светата обител, експонати, свързани с патриарх Максим, който е роден в Орешак.

В изложбата е и плоча от срутена къща в Орешак, в която се е криел Левски

„В изложбата съм си позволила да сваля плочата на падналата къща, която е посещавана от Апостола. Плочата стоеше на една страна, аз я прибрах тук, в музейната сбирка. Ако се окаже възможно да се реставрира тази къща в годините, ще си отиде на място, просто я съхранявам“, посочи Стела Маринова.

Тя добави, че има изключително ценно табло, което съдържа снимки на монасите от Троянския манастир. То е професионално, под снимката на всеки монах е написано: „член на революционния комитет“, под името на един пише: „прелюбодеец“.

Има рисунка на метоха в село Черни Осъм от известния за своето време художник Петър Хаджиев, както и снимки на монахини. Игуменът на Троянската света обител Велички епископ Сионий е подарил за музея стари албуми, а снимките от тях Маринова е подредила в каталог. Фотографиите учителката публикува и в интернет, като за целта си е направила сайт. Така и хора, които са в чужбина, могат да откриват свои родственици по фотосите.

Най-старата фотография в музейната сбирка е от 1881 г.

Най-старата фотография в музейната сбирка е 1881 г. – погребението на даскал Илю – първият светски учител в Орешак. Най-архивният документ е писмо от 1880 г. – образец на патриотична и синовна обич. Студент в Пловдив пише писмо до своите родители в Орешак по повод Нова година. На първата страница изразява своята благодарност към Отечеството, което всичко му е дало. Втората е мило обръщение към родителите му.

„За мен това е най-важното - да се посеят семената на това, защото в миналото се крие бъдещето. Когато светът се е обърквал, винаги е правил по няколко крачки назад и се е връщал към корените, с цел да хване правилната посока. Това място за мен е такова - ако някой иска за малко да се върне, да погледне тези стари фотографии, които крият много истини за живота.

Една от основните ми цели е това да стигне до съзнанието на децата - битът, начините, по които са се обличали, това че са изработвали всички тези дрехи, както снимки от старите обичаи, традиции. Имам напиване на вода на Петровден, коледуване, много стари сватби, изражението на лицата дори на погребалните фотографии“, добави Маринова.

По думите й, когато местните хора търсят стари снимки, се връщат към спомените си. Това им е много приятно. „Възрастните хора получават малко внимание в днешно време , но когато се поинтересуваш от живота им и ги върнеш към тяхното детство, това е много мило и приятно, успявам да ги направя малко по-ведри и щастливи. Понякога носи и тъга, но тя е сладка по отминалото време“, каза учителката.

Хората даряват за музея вещи с голяма стойност

Ценното за местните е, че се събират неща от техния живот. Затова те приемат делото на Маринова с удоволствие и умиление. Помагат и даряват, въпреки че осъзнават стойността на много от вещите.

„Благодарение на тези хора съществува „Имало една време в Орешак“. Аз съм просто един посредник между тях и това място. Това искам да дам от себе си за съхраняване на корените. Здрави ли са хората, филизи няма как да не избуят, категорична е Стела Маринова.