УЛТИМАТУМ: Доган иска 15 зам.-министри, иначе бута правителството

Ахмед Доган извива ръцете на управляващата коалиция с ултиматум за постове. Ако не бъдат удовлетворени желанията му, той бил готов да бутне правителството. 

15 зам.-министри, петима областни управители, още толкова заместник-областни управители, директорски и зам.-директорски места в агенции и постове в регулаторите безкрупулно настояли от ДПС-ДПС да получат дерибеите на Доган, съобщи Епицентър.бг.

Почетният дерибей поискал властови позиции на всички нива в държавното управление и заплашил, че ако не получи желаното, ще оттегли подкрепата си и ще събори кабинета „Желязков“. Изключените от ДПС искали вторите позиции в най-ресурсните министерства - на труда и социалната политика, земеделието, регионалното, околната среда, спорта, както и в най-важното - на външните работи.

Нещо повече – търгашите на власт вече дали и конкретни имена за зам.-министри.

За зам.-външен министър Доган поискал да бъде назначен Валентин Тончев, приближен на Илхан Кючек, който се разследва в Брюксел за злоупотреба с евросредствата, отпускани на депутати в ЕП.

За спортен зам.-министър бил гласен Ибрям Найденов. За зам-министър на  земеделието била готвена Ализан Яхова, за КЕВР - Ремзи Осман, за Комисията за финансов надзор - Ердоан Ахмедов. Името му било спрягано и за Фискалния съвет. Списъкът бил дълъг.

Доган притиска управляващата коалиция за постове през задния вход на властта още от първия ден на преговорите за управление. В последния ден преди гласуването на правителството, почетният дерибей взриви ГЕРБ, БСП и ИТН като посегна към три министерски кресла. Борисов, без никакви уговорки, отказа да се поддаде на подобен рекет.  От тогава до днес хората на Доган, особено Валентин Тончев и Рамадан Аталай, дефилират по медиите, представяйки се за основни говорители на коалицията.

Известно е, че в коалиционното Споразумение, на базата на което се състави  правителството “Желязков”, дерибеите на Доган са записани в Приложение като участие с парламентарна подкрепа, за да се формира мнозинство, но без разпределение на постове на квотен принцип, както бе подчертано и от премиера. Те участват в Съвета за съвместно управление (ССУ) и в комисии на парламента, но никъде не е визирано тяхно присъствие в изпълнителната власт.

В парламента доганистите получиха председателските места на пет комисии, което е много повече от парламентарната тежест на формацията, като най-важната за тях е на земеделието, оглавявана от Селим Али. Той вече пробвал да започне уволнения и назначения на свои хора в структури под шапката на земеделието, упражнявайки натиск върху директори на горски стопанства и други държавни ведомства. И естествено се сблъскал с отказ.

В последните седмици апетитите на хората на Доган за заемане на властови позиции нараснали неимоверно.

Борисов бил подлаган на ежедневен натиск от дерибеите в парламента за назначаване на втория ешелон във властта. Подразнен от това “извиване на ръце” в края на януари той отсече: “първо бюджет, после областни и зам.-министри”.

Сега, когато бюджетът е готов, предстои влизането му в парламента, където се очаква тежък дебат и проблемно гласуване, Доган решил да действа на принципа “или-или” - или ни давате постовете във властта, които искаме - или сваляме кабинета. Изобщо не го интересува държавата, хората, еврозоната и всички проблеми, които ГЕРБ-СДС и коалиционните им партньори се опитват да решават, възмутени са депутати от управляващото мнозинство. Хората на Доган питали само за обществени поръчки. Притискали не само ГЕРБ, но и другите две партии от управляващото мнозинство с настояване за назначаване на зам.-министри. Това се случвало дори и на заседанията на ССУ, където Васил Тончев питал защо не се сменят областни управители и защо не се назначават зам.-министри.

Дерибеите откровено заплашвали, че ако не получат сега и веднага места и в изпълнителна власт, няма дадат парламентарна подкрепа.

Поставен бил и срок - първо до онзи ден, после до вчера, днес срокът е удължен - до понеделник.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново е заявил, че няма да се поддаде на никакъв натиск от никого.