Умря Христо Друмев, ръководил НДК 25 години

На 90-годишна възраст почина Христо Друмев, дългогодишен директор на НДК, съобщи съпругата му професорът по конституционно право Емилия Друмева. 

„Христо Друмев бе неуморен радетел за българската култура, за спортния бридж и вдъхновен патриот. Поклон пред паметта му“, пише още Друмева. 

Христо Друмев е роден на 7 август 1932 г. в семейство на заможен капиталист преди 9 септември 1944 г. Баща му Христо Друмев е бил представител на германска фирма и след национализацията губи цялото си състояние.

Завършва юридическо образование. Благодарение на това, че владее чужди езици, става аташе във Външното министерство и отговаря за „целия американски контингент“, като е назначен благодарение на д-р Минчо Нейчев, бивш служител във фирмата на баща му, тогава министър на правосъдието, с авторитет и влияние в Министерството на външните работи.

След смъртта на Нейчев Друмев е уволнен поради „политическа непригодност“ и се занимава с ремонтиране на пишещи машини и с покер. По-късно отказва покера заради съпругата си и го заменя с бридж. След като е уволнен, е привлечен към българското разузнаване от негов бивш колега от Външното министерство.

Официално Друмев е юрисконсулт 5 години на „Техноекспортстрой“ в Средния изток, а иначе е агент на Първо главно. След завръщането си от Багдад става директор в предприятието „Филм България“, обикаля международни фестивали и търгува с кинематографична продукция, сключва договор с „Метро Голдуин Майер“, с което за първи път внася в България класически американски филми.

Културен аташе е в българския културен дом „Витгенщайн“ във Виена до 1988 година. Генерален директор е на Националния дворец на културата от 1988 г. до 4 май 2011 г. или общо 24 години.

Христо Друмев е бил президент и на Българската федерация по бридж; 2 пъти е световен шампион по бридж – в Лил през 1998 г. и в Монреал през 2002 г.

Над 30 години Христо Друмев е бил агент и секретен сътрудник на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб с псевдонимите Драганов и Борил.

Служил е общо с 22 ръководители. Досието му в архивите е в 10 тома. За сътрудничеството си е получавал възнаграждение. Пише донесения срещу 2 жени, въз основа на които те попадат в затвора. Това разкрива Комисията по досиетата, доказвайки, че Друмев е получавал пари срещу собственоръчно написани сведения.

Според други източници тайните служби оценяват качествата му и го подлагат на няколко теста. Първата му дълготрайна задгранична командировка е в Ирак, където остава 5 г. като юрисконсулт и преводач на „Техноекспортстрой“.

Сред най-добрите му приятели в Багдад е индийският посланик Сен Гупта, с когото печелят няколко бридж турнира. Една сутрин индиецът пристига в жилището му с новина: „Тази нощ ще има преврат, ще бъде обявено военно положение и няма да може да се излиза няколко дни“. Предлага му да намерят още 4-ма и така 6-имата да играят 3-4 дни бридж в неговата резиденция на брега на р. Тигър.

Успява да разбере и кои ще са извършителите на преврата. Българските служби са смаяни как така стотици съветски и други разузнавачи в страната не са подушили нищо.

Донесението е изключително ценно: превратът е успешен, на власт идват Хасан ал-Бакр и прочулият се по-късно негов наследник Саддам Хусейн. За българския разузнавач следва награда от 200 лева и медал.